Безстрашна{ЗАВЪРШЕНА}

15

Ейдън не получи отговор от нито един от войниците, всички бяха престанали да се смеят, но сега никой не искаше да си признае.

- Значи имате смелост да говорите глупости, но не и да застанете зад тях- викаше по тях зеленоокия строго.

Всички продължаваха да мълчат, потвърждавайки думите на Ейдън, той се обърна към вратата, търсейки с поглед Тияна. Там нямаше никого, момичето отдавна бе избягало далеч от залата за тренировки. Тияна не гледаше в каква посока тича, тя просто искаше да избяга далеч от това място, думите на глупавия войник ѝ напомниха на последните думи на баща ѝ. Тя си спомни как той я бе прокудил от собственият ѝ дом, как я бе пребивал в нетрезво състояние и как се бе държал с нея, като с парцал. Баща ѝ бе човека, оставил дълбока рана в душата ѝ. Топли сълзи замаглиха зрението на разтоеното момиче и тя падна на килима, Тияна не искаше да показва слабост и бързо изтри сълзите си, страхувайки се да не я види някой. Тъмноокото момиче се изправи на крака и се огледа, не знаеше къде се намира, тя закрачи бавно оглеждайки всяка врата около която минаваше, пред нея се появи ново стълбище, което водеше единствено и само надолу. Тя постави ръката си на парапета и започна бавно да спуска стълбите, Тияна видя пред себе си някакъв коридор, изглеждаше ѝ познато това място. Коридорът бе мрачен, може би заради ранния час, бе едва седем без десет, брюнетката продължи да върви напред, тя бе толкова съсредоточена, че когато чу глас се стресна и обърна рязко, за да види кой я вика. Пред нея стоеше видимо стресната жена на около тридесет и пет, бе по ниска от Тияна, но състарилите ѝ се черти на лицето все още бяха красиви, косата ѝ не бе много дълга, но не можеше да се каже, че е къса. Жената седяща пред нея ѝ напомняше на някого, заради пъстрите си очи, непозната заговори с мек и уплашен тон.

- Какво правите тук, госпожице?

- Изгубих се- каза Тияна съвсем простичко.

- Как е името Ви- попита жената с втренчен поглед в стоящото пред нея момиче.

- Тиянаа- извка познат глас зад непозната жена- как дойде до тук- гледаше я Грейси с усмивка на лице.

- Господарке, съжалявам не ви познах- каза стреснато жената и се поклони.

- Не е нужно да се покланя, не съм ти господарка, наричай ме Тияна- каза най-спокойно момичето на жената, която я гледаше ококорени, изненадана от отговора ѝ.