Безстрашна{ЗАВЪРШЕНА}

10

Тияна се приближи към мястото, където спяха Патриша и Селест, внимавайки да не ги събуди, тя се страхуваше, че ще я помислят за чудовище и ще я изоставят. Тя сложи наметалото си и след това се зави, едва ли щеше да може да заспи, но не искаше двете спящи момичета да я виждат така. Тия се опитваше да остане будна, но умората и всичко, което я бе тревожило в последните няколко дни бавно накара очите и да се затворят.

                      ~                       ~

Тияна се огледа, намираше се в дълъг осветен коридор, навсякъде около нея имаше врати, под краката ѝ бе постлан мек червен килим, който заглушаваше стъпките ѝ. Момичето тръгна напред по коридора, разглеждайки цялото място. По стените имаше стари портрети и картини, а самите стени сякаш бяха изрисувани от човек. Изведнъж тя чу зад себе си отваряне и затваряне на врата, обърна се да види какво става и видя пълна жена, с коса вързана на стегнат кок. Жената вървеше бързо и не обърна внимание на момичето, Тияна забеляза, че в ръцете си жената имаше кремави чершафи, може би тази жена бе прислужница на мястото, на което се намираше Тия сега. Тъмноокото момиче задвижи краката си и тръгна бавно напред по коридора, тя се оглеждаше и опитваше да разбере къде се намира. Тияна стигна до края на коридора и пред себе си видя огромно стълбище, червеният килим се изливаше като водопад по мраморните стълби, а дървеният парапет правеше, така че стълбището да изглежда още по-елегантно. Тъмноокото момиче започна да слиза надолу, като оглеждаше всеки един етаж покрай, който преминаваше, времето, през което тя слизаше по стълбите ѝ се стори безкрайно дълго и, когато най-после видя края на стълбището, тя се зарадва. Тия се озова в още един дълъг коридор, но тук кипеше от живот, навсякъде се разхождаха еднаквооблечени жени, които говореха шумно, тя продължи напред. Когато Тияна стигна до края на този коридор, тя видя пред себе си врата, вратата бе леко открехната и се чуваха разговори от там, тъмноокото момиче се приближи и допря лицето си до пролуката на вратата, любопитството ѝ бе надделяло и тя искаше да види кой е в тази стаичка и за какви си говори. Стаята бе зелена, а по стените имаше много картини с цветя, леглото беше царствено, през целия си живот Тия не бе виждала, толкова голямо легло, а клима, който бе разположен в средата на стаята изглеждаше много мек. На леглото тя видя две фигури, едната ѝ бе непозната, но другата фигура тя помнеше. Жената, с която бе преминала през онази светкавица, сега седеше и плачеше е прегръдките на някакъв непознат, мъжът може би се опитваше да я утеши. Тияна неусетно се облегна на вратата и тя се отвори. Момичето падна на пода пред непознатата двойка.