Secret Love Story

52 глава

Гледна точка на Алисън

Влязох вътре и се засякох с Джиджи, която вървеше към двора. Може би ще е добре първо да говоря с нея.

- Хей, може ли да поговорим? - спрях я.

- Разбира се. - усмихна ми се мило. Наистина е много лицемерна. Двете отидохме и седнахме на дивана.

- Знам, че с Алексис сте приятелки... - започнах. - И знам, че тя е готова на всичко за да си върне Хари, но това изобщо не ме интересува. Не ме интересува какво е станало между тях, но каквото и да е е в миналото. Сега аз съм с него и тя няма да ми отнеме това, каквото и да прави. Така, че каквото и да сте намислили вие двете няма да ви се получи, защото повярвай, и аз съм готова на всичко за това, което искам.

- Нямам представа за какво говориш. Аз не бих ви навредила... - започна да овърта, но не я оставих да довърши.

- Определено знаеш за какво говоря. Ако не искаш да отида да говоря с Хари още сега ще кажеш на приятелката си, че няма да получи снимките, които иска. - обикновено съм мила с хората, но когато ме предизвикат няма да си мълча. Най-важното нещо в живота ми в момента е Хари и определено няма да оставя Алексис или някой друг да пречи на връзката ни.

- Чела си ми съобщенията?! - очуди се. - Нямаш никакво право да навлизаш в личното ми пространство!

- Първо, стана случайно, изобщо не ме интересува с кого си пишеш и второ, ти нямаш право да навлизаш в моето. Така че стой настрана от отношенията ми с Хари!

- Момичета, всичко наред ли е? - попита ни Зейн, когато с Хари влязоха в дневната.

- Естествено! - усмихнах се. - Просто се опознавахме. - погледнах Джиджи.

- Точно така. - и тя се усмихна.

- Добре, но ние трябва да тръгваме. - каза Зейн.

- Жалко, надявам се да се видим скоро. - отвърнах.

- Определено! - отговори ми Джиджи. Заедно с Хари ги изпратихме и отново останахме сами. Имахме още около два часа заедно, а после трябваше да се видя с Кейти.

- Какво всъщност стана? - попита ме Хари. Двамата седнахме на дивана.

- С кое?

- С Джиджи. Знам кога лъжеш и определено не се "опознавахте" тогава. Казала ли ти е нещо?

- Не. - отговорих. Замислих се за кратко дали да му кажа истината. Реших да го направя. - Ще ти кажа, но не искам да правиш нищо. Ок?