На сутринта
Гледна точка на Алисън
Събудих се, защото Хари се размърда до мен. Отворих очи и видях, че тръгна да става от леглото. Когато се обърна да ме погледне и видя, че съм будна ми се усмихна.
- Сега идвам. - прошепна. Спеше ми се доста, не знаех колко е часа, но просто затворих очи.
Не мога да преценя колко време мина точно, но отново усетих Хари да ляга до мен в леглото. Придърпа ме плътно към себе си и уви ръце около мен.
- Колко е часа? - успях да попитам. Ясно беше, че нямаше да ходя на лекции днес.
- Почти 9. - отговори и целуна леко челото ми. - След малко трябва да ставаме.
- Защо? - измърморих. - Много ми се спи. - прегърнах го по-силно, а той се засмя леко.
- Полета ми е в 12. - отвърна.
- Полета ти? - това донякъде ме разсъни и веднага го погледнах.
- Трябваше да се върна в Лос Анджелис още вчера, но го отложих за днес. Забрави ли?
- Да! - отговорих напрегнато. - Ама не може да си тръгнеш. Не искам. - гушнах го силно.
- Знам, но този път не мога да го отменя. Имам работа. Ще опитам да се върна до десетина дни за да се видим. - опита да ме успокои.
- Имахме само два дни. - казах сърдито. - И сега няма да те виждам. - това наистина беше най-големият ни проблем, виждането. В един момент не е чак толкова зле, а в следващия просто не мога да понасям да сме разделени. Много е изтощително, а пък знам, че той не може да идва до тук през два дни. Все пак полета е сравнително дълъг и изобщо не е приятно да пътуваш толкова често.
- Али, вече сме минали през това. Знаеш, че засега нямаме избор. - усмихна ми се и погали леко гърбът ми.
- Знам. - усмихнах се слабо. - Тогава да ставаме. - тръгнах да ставам, но Хари не ме остави да помръдна. Избута ме по гръб върху леглото и застана над мен.
- Не се сърди. - започна да оставя целувки по цялото ми лице.
- Не се сърдя. - засмях се. - Просто ще ми липсваш. - погледнах го.
- И ти ще ми липсваш. - целуна устните ми. - И то много. Знаеш това. - целуна ме отново. - Ще се постарая да се видим по-скоро. - увери ме и след това и двамата станахме.
Вечерта
По-рано след като с Хари се разделихме се прибрах до апартамента ми. Сара дойде до нас след лекции, пихме кафе, говорихме си, а и трябваше да ми донесе записките и от лекциите по-рано. След като си тръгна ги попрегледах и преписах, а по някое време Джордан ми писа. Не се бяхме виждали от онзи път след фитнеса и се разбрахме да се видим за вечеря в една пицария. Все пак трябва да му обясня по-подробно какво всъщност стана, а и нямах планове за вечерта и излизане с приятел нямаше да навреди. Надявам се.
![](https://img.wattpad.com/cover/161523572-288-k275908.jpg)
YOU ARE READING
Secret Love Story
Teen FictionАлисън Олсън(19) води обикновен, но щастлив живот. Има страхотно семейство и най-добра приятелка, които обича. Скоро ѝ предстои да замине за Ню Йорк, където ще учи в мечтания си университет, но живота ѝ показва, че плановете винаги могат да се обърк...