Secret Love Story

67 глава

Гледна точка на Хари

Беше почти полунощ, когато се прибрах от вечерята. Нямах намерение да се прибирам чак толкова късно, защото все пак исках да видя Али, но имаше ужасни задръствания в центъра. Предположих, че си е легнала, но когато влязох в къщата останових, че е заспала на дивана в хола. Телевизора все още работеше, явно си беше пуснала някакъв сериал в Нетфликс. Изключих го, а нея взех на ръце. Спеше дълбоко, както винаги затова не се събуди, докато я занеса в спалнята ни. Внимателно съблякох дрехите, с които беше и щом остана само по бельо я завих със завивката ни. Аз също бях ужасно уморен и побързах да се оправя за лягане и да се присъединя към нея в леглото. Увих ръце около нея, а тя се размърда леко и ме прегърна. Обожавах да заспивам и да се събуждам с нея в прегръдките ми и изобщо да я имам наоколо. Наистина не искам да се връща в Ню Йорк. Не искам да прекарваме заедно по една седмица в месеца, искам да съм с нея през цялото време. Имам нужда от нея. Наистина съм щастлив, когато сме заедно и когато сме на разстояние не е същото. Но има време и за вбъдеще ще измислим нещо.

На сутринта

Гледна точка на Алисън

Събудих се от самосебе си и когато отворих очи първото нещо, което видях беше Хари. Усмихнах се, защото цяла седмица нямах възможността да се насладя наистина на едно утро с него. Или ме ядосваше алармата и ми се спеше много, или той бързаше да стане заради работа, или дори не го виждах сутрин, защото вече беше излязъл. Днес обаче щяхме да прекараме целия ден заедно, защото утре сутрин заминавах за Финикс и все още не бяхме сигурни кога ще се видим отново.

Но изведнъж се замислих, че не помня да съм се качвала в спалнята вчера вечерта. Последно гледах Нетфликс на дивана в хола и явно съм заспала. Хари сигурно ме е донесъл тук, когато се е прибрал, а аз дори не съм усетила. Също беше съблякъл и дрехите ми и бях само по бельо.

- Добро утро! - гласът му сутрин звучеше ужасно секси.

- Добро утро! - усмихнах се, а той ме придърпа още по близо до себе си.

- Най-накрая едно спокойно утро тук с теб. - целуна леко устните ми.

- Да, най-накрая мога просто да си лежа и да си те гушкам, колкото искам. - сега аз го целунах.

- Утре обаче си тръгваш и отново ме оставяш сам. - погледна ме тъжно.

- Но сега съм тук. - опитах да върна усмивката на лицето му. - И имаме цял ден заедно. - все пак се усмихна.