15 глава

70 9 0
                                    

ГТНамджун

След двучасовото плакане реших да изляза от стаята си и да отида в кухнята за малко алкохол.Когато влязох видях сестрите ми.

-Здрасти оппа.
-Здравейте момичета.
-Оппа да не си плакал?-попита Кристал.
-Ами случиха се едни неща....
-Какви?-попита отново Кристал.
-Ами...ние се разделихме.
-Защо?-попита Смари.
-Момичета не ми се говори за това.-казах и си взех алкохола и се качих пак в стаята си като заключих.

ГТНами
След като се събудих видях,че и Кай е буден.
-Добро утро.
-Утро ли?
-Да.Десет без петнадесет е.
-Моля!?Кай знам,че имаш добър вкус и за това ще те помоля да ми избереш тоалета докато се оправя.
-Добре.-каза последно той преди да вляза в банята за да се оправя.

                           ~~~~~

След като излязох видях на леглото това:

След като излязох видях на леглото това:

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

-Благодаря!-Няма защо

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.

-Благодаря!
-Няма защо.

———

След като бях пред вкъщи звъннах на звънеца.Сана-нашата прислужница ми отвори.
-Здравейте госпожице.
-Здравей Сана.
-Родителите ви са в хола.
-Благодаря.-казах и се запътих натам.

-Тя навърши 18.Вече трябва да я махнем.
-Но скъпа тя ни е дъщеря.
-Не,не е.Тя е просто едно тъпо дете за което ни платиха да се грижим.

Чакай,какво?Не,няма как.Вярно е,че с брат ми не си приличаме,но не вярвах,че съм осиновена.

-Мамо,какво имаш впредвид?
-О!Нами каква хубава изненада. Явно си чула нашия разговор. Просто ще ти кажа да си вървиш и да ни оставиш намира.Ти си пълнолетна и няма да се грижим повече за теб.А и още нещо.Ти вече не си лидер на групата.Брат ти е.
-Не...това не е истина.Татко това не е истина,нали?-вече плачех.
-Самата истина е.А сега си тръгвай.
-Добре.Честит рожден ден мамо. Казах като и оставих подаръка на масата.

                            ~~~~

Защо света ме мрази.Първо Намджун,сега и родителите ми. Искам просто да изчезна.

                            ~~~~

-Хей,Нами.Защо се прибира....БОЖЕ!КАКВО ИМА!?
КАКВО СЕ Е СЛУЧИЛО?ЗАЩО СИ ПЛАКАЛА?-викаше Кай.Не издържах и го прегърнах като заплаках.-Нами...ела да легнеш и ми разкажи.-аз му разказах всичко и след това си поплаках малко на рамото му и заспах...

Оххх....тази глава е ужасна....

Blood/ВРЕМЕННО СПРЯНАWhere stories live. Discover now