Blood/ВРЕМЕННО СПРЯНА

13 глава

"3 дена по-късно"

ГТНами
Всичко си е както преди.Те си ме мислят за прислужница,е освен Мина.
Понеже днес имах лекции станах рано. Облякох си това:

Оставих косата си пусната.След това слязох долу за да закуся.За жалост и лелята на Намджун беше там.

-Защо си облечена така?Тук си за да работиш.Да не си в някой клуб.
-Стига!Първо аз не съм слу...-виках докато не ме прекъснаха.
-Лельо тя не е прислужница.-това е Нам.Радвам се,че ще каже истината.
-А тогава каква е?
-Тя е сестра на Jungkook.Просто нямаше никой вкъщи когато дойдохте.Всички бяха заети и тя ми помогна.-е не кипна ми.Защо лъже?
-Оу добре.Извинявай.
-Няма нищо.-усмихнах се фълшиво. -Ъм...Нам може ли да дойдеш за малко.

-Какво има Нами?
-Защо лъжеш?
-Сложно е...
-Кажи ми.-повиших леко тон.
-Ами просто...ъгх....как да го кажа.Ти не си с такова потекло като моето семейство и те няма да те приемат.-каза някак странно той.След това аз просто си тръгнах. Бях тъжна,бясна....наранена.

~~~
-Здравей Лора.-поздравих приятелката си от университета.Тя изглежда така:

-Здрасти.Какво има Нами?Изглеждаш ми тъжна.
-Спокойно всичко е наред.
-Сигурна?
-Да.
-Ем добре.Хайде ела да дадем презентациите.

-Нами понеже имам днес рожден ден.
-Да знам.Иии?
-Ще правя нещо като парти и искам и ти да си там.
-Разбира се,че ще съм там.От колко?
-По принцип от 20:00,но ти ще дойдеш в 18:00 за да ми помогнеш.
-Ок.Айде чао.
-Чао.-ние се гушнахме и аз си тръгнах.

                         ~~~~~

-Нами искам да поговорим.-още от вратата започна Намджун.
-Аз не искам.-казах и бързо се качих и влязох в банята.Не мога повече.....пуснах сълзите си.

След като бях готова излязох. Видях,че беше 16:20 часа.Изведнъж Намджун влезе в стаята.

-Виж писна ми.Изслушай ме.
-Ама аз не искам.И знаеш ли какво мисля,че прибързахте.Трябва да се разделим.
-Това няма да стане.
-Ама аз искам.И не си мисли,че не знам за изневерите ти.
-Моля!!! Ти....о-от....къде.....
-Няма значение сега излез.-казах и той излезе.
Всъщност изобщо не знаех,че ми е изневерявал,но той сам си призна.Пак заплаках.След час плакане беше станало 17:30 часа.Аз се облякох така:

Слязох долу.Там беше Намджун.
Той най-нагло ме огледа и ми каза:
-Никъде няма да ходиш с това облекло.
-Махни се.Ще се обличам както си искам.
-Момиченце няма да ми викаш.-извика той в лицето ми.
-Абе майната ти.-казах и тръгна към вратата,но той ме блъсна и аз паднах.
-Ще правиш това което ти казвам,ясно?-кимнах леко.-Добре сега стани.-той ме дръпна за косата и ме вдигна.Приближи се до мен. Усетих алкохолния му дъх.Пиян е.
-Сега ме целуни.
-Не!
-Не ли каза.-Той ме удари няколко пъти в лицето и коремната област.-ЦЕЛУНИ МЕ.-извика силно. Направих го.След това той ме вдигна и ме заведе в стаята ни. Хвърли ме на леглото и разкъса дрехите ми.Започнах да плача.Той ме целуваше,а аз го бутах,удрях и виках.
-Никой няма да те чуе.Стените са звукоизолирани.Дори да сме вампири и имаме доста добър слух пак няма да успеят да те чуят.-каза той.

                               ~~~

Той го направи.....изнасили ме. Цяла вечер плаках.След това станах въпреки болката и се облякох. Започнах да си събирам багажа....