6 глава

121 9 3
                                    

ГТНами
Ние отидохме у тях.Имаше много хора по скоро вампири в хола.
-Хайде отиваме в мойта стая.
-Добре.-казах.Не знам,защо,но мисля да му се доверя.Влязохме в някаква стая.Неговата.Неше си чисто,но разхвърлено.Все пак е момче.То не,че аз съм много подредена ама нищо.
-Разказвай.-подкани ме той.Разказах му всичко и неусетно почнах да плача.
-Не.Не плачи.Явно много го обичаш.
-Всъщност не.Родителите ми ме карат.Страх ме е от тях.
-Спокойно.Аз съм до теб.
-Благодаря.
-За какво ми благодариш?
-За всичко.
-Няма защо.-усмихна се сладко.Има много сладки трапчинки.
Той започна да се приближава.Погледна усните ми и ме целуна.Толкова меки устни.Отвърнах.Тъкмо се отделихме и някой ме удари.Другото което помня е черно.
ГТНамджун
След като се отделихме някой удари Нами и тя припадна.Това беше Хоуп.
-Защо го направи?!
-Защото си мой!
-Не не съм.Майай се тъпа кифло!
Аз отидох до нея и почистих кръвта.Тя се събуди.Сложих я да легне и я прегърнах.Тя се сгуши в мен.
ГЪХоуп
Като ги видях да се целуват ми иде да убия тая.Нам я доведе и секачиха в стаята му.Доста се забавиха.И като ги видях я ударих с цяла сила.Тя взе че припадна.Намджун ми се развика и ме изгони.Той какво си мисли,че няма да има война."ТОЙ Е МОЙ"казах си.



Съжалявам,че не качвам глави.Покрай коледните ми концерти не можах да качвам.Ще се опитам това да се промени.Моля напишете кога искате да качвам.Благодаря,четете!❤️❤️❤️

Blood/ВРЕМЕННО СПРЯНАOnde histórias criam vida. Descubra agora