След 15 години...
Г.т. Джейн
Слънцето огряваше лицето ми. Когато си отворих очите, видях че това не беше моята стая. Къде може да съм, ако не съм в стаята на Дани. Потърках очите си и легнах по гръб. Обърнах си главата на една страна и си търсех телефона си. Когато видях че е 9 часа ме заболя още повече главата. Познайте на кого ще четат конско... Изправих се и в този момент влиза Дани.
-Как си?-попита той
-И аз не знам...-казах аз и станах
-Да помоля ли мама да те закара до вас?-попита ме той
-Не, тате ще дойде...-казах аз и отидох пред огледалото му, за да си оправя косата
-Да знаеш какво изпусна...-каза той
-Разказвай.-казах аз
-Играта Истина или Предизвикателство,този път изби рибата, толкова много изцепки не бях виждал.-каза той
-Поне си спомняш нещо от снощи, а аз нищичко...-казах аз
-Е, така става като смесваш алкохолите.-каза той и все едно чух мама
-Добре, мамо...-казах с ирония
-Добре, нуна.-каза той
-Дължа ти едно напиване и спасяване.-казах аз като започнах да търся номера на баща си в указателя
-Един ден.-каза той и се пльосна на леглото си
-Тате, ще ме прибереш ли?-попитах го аз
-Разбира се, къде си?-попита ме той
-У Дани.-казах аз
-Окей, след малко идвам, ти ме чакай пред входа.-каза той
-Как никога не ти се скара?-попита ме той
-Все пак съм малката му принцеса.-казах аз и се усмихнах мазно
-Ако ми се случи нещо такова ще чуя такова конско от татко, че мога да остана без уши.-каза той
-Не си мисли че не ми се карат.-казах аз и намерих чантата си
Извадих маската и очилата си. Като деца на известни личности, навсякъде сме преследвани и без това, просто не може да излезеш навън...
-Чао!-казах на Дани
-Чао и ми пиши по късно, имам да те питам за едно нещо по химия.-каза той
-Окей.-казах и затворих вратата
Качих се бързо в колата и си махнах само очилата.
-Нека позная от сега, напила си се?-попита ме той
-До болка си прав.-отговорих аз
-Не знам, как ще те спася от майка ти, сега.-каза той
-Еми, ще ме накаже и ще се свърши...-казах аз
-Добре, хайде да тръгваме, ама трябва да мина през компанията.-каза той
-Добре.-казах аз
Пристигнахме и аз останах в колата. Махнах и маската, запотява ми се лицето от нея. Гледах през прозореца и дори го отворих, за свеж въздух... Мислех си какво ще правя това лято, тъй като от училището остана 2 седмици и сега само контролни и изходни. Да ви е*а изходните... искам ваканция, купони и смях, а не книги и учебници... Докато си мечтаех, тате дойде и потеглихме към вкъщи. Прибрахме се и мама се беше облегнала на касата на кухнята и просто ме очакваше.
-Мамо...-казах с детски глас след като си оставих кецовете на поставката
-Няма да ти чета конско, просто намали пиенето и не прави проблеми на другите, в случая Дани.-каза мама
-Ама, не пих толкова.-казах аз
Погледнаме така: Ти кого заблуждаваш?
-Добре, обещавам.-казах аз
-Така да бъде.-каза тя и вляза в кухнята
Отидох си в стаята и се пльоснах на леглото. Спала съм до 18 часа. Сетих се за молбата на Дани.
Откачалката:Какво щеше да питаш за химията?
Бестито:Благодаря че се сети...
Откачалката: Сега се сетих.
Бестито:Прати ми последният урок
Откачалката:<<2 снимки на тетрадката >>
Бестито: Благодаря
Откачалката:Немаш проблеми...
Бестито:Ти как си?
Откачалката:Добре съм
Бестито: Чао тогава
Откачалката:Чао
Ами сега то на мен не ми се спи, нямам и какво да пиша.Оф, ами Wattpad може да спаси положението...
