Гл.т. Джейн
Майко, главата мииии...
Не ме беше цепила така, от доста отдавна. Седнах в леглото и се държах за главата. След като видях спящият идиот насреща ми осъзнах, че аз съм в хотела. Явно Джейсън ме е довел. Станах обаче, щях да се строполя яко. Нищо не помня от снощи, но явно не е било, кой знае какво. Стигнах до банята без да се пребия и си взех душ.
Забравих да си взема дрехи и с увитата хавлия около мен се престраших да изляза, въпреки че онзи може да се е събудил.
Взех си дрехи и бързах доста, но не трябваше, Дае го нямаше. Ей, прецаках се...
Върнах се и се преоблякох. После пак излязох и се опитвах да си сплета косатана две плитки, за да се накъдри. Беше 9 часа. Предполагам мама и тате са на плажа, а Дае и баща му може би тренират в залата. Нещо не бях в настроение да се пека и реших да си облека спортния екип. Може и да не са там, но това няма да попречи напълно да изтрезнея.
Гл.Дае
Чух душа, явно се е събудила. Реших да се изнижа преди да ме разпитва за снощи. Облякох се на две но три и реших да потренирам малко. Като отворих вратата ме посрещнаха родителите на Джейн.
-Хей, Дае, Джейн е в стаята нали?-попита баща й
-Да, снощи Джейсън е донесе.-казах аз
-Ох, успокойх се.-каза майка й
Явно знае, че Джейн не издържа на алкохол, а и пък в компанията на момче. Какво щеше да стане само ако не бяхме отишли там снощи?
-Спи ли още?-попита ме майка й
-Не, в банята е.-казах аз
-Добре, ние отиваме на плажа, ще идвате ли?-каза тати като си появи отнякъде
-Не, аз съм в тренировъчната зала.-казах аз
-Добре, до скоро.-каза ми той и ми разроши косата
Явно не забеляза новата ми прическа.
Нямаше никой. Просто чудесно. Пуснах си любимият ми микстейп и започнах да загрявам.
Гл.Джейн
Отдалеч чувах музика. Явно са там както предполагах. Когато ги погледна са толкова сплотени, което е толкова мило, но и в същото време е толкова тъжно, заради загубата на част от това семейство. Аз не си представям да живея без мама или тате. Въпрекш че са overprotective.
Надникнах и беше само Дае.
-Добро утро, Гринч.-казах аз
/Гринч е едно зелено човече, ама не се сещам за филма/
-Добро да е.-каза той
Отидох да загрявам настрани. Като видях не беше очарован, че ме вижда.
След може би 5 минути реших да го питам за снощи.
-Хей, снощи Джейсън ли ме донесе в стаята?-попитах аз
Гл.Дае
Е, не, честно ли? Как не забрави пък ти?
-Не, аз те донесох.-казах аз
-Защо?-попита тя
Как да ти кажа сега? Ами снощи като съвсем случайно минавах с "момичето" с което бяхме на среща, минахме покрай заведението, където беше, защото съвсим случайно те подслушвах и тогава те видях да се натискаш с онзи олигофрен. В същиат момент онова, които подтисках в мин се обади, а именно, това че те ревнувах и го натупох хубаво и си те прибрах в стаята и тъй като ти беше пияна до козеркота ш ми целуна.
-Ехо, къде отиде?-попита ме тя
-Няма значение, ще ме оставиш ли на мира...-казах аз
-Няма докато не ми обясниш, какво се е случило...-каза тя
Реших да я игнорирам, во тя се оказа по голяма напас, за каквато я мислех. Изпречи се прид крушата и бях на косъм да й зашия един юмрук в лицето.
-Казах ти нещо...-казах аз вече ядосан
-Аз също, говори, ако искаш ме удари, изобщо не ме интересува,но докато не ми разкажеш всичко от снощи, няма да се махна.-каза тя
-Не си по голям инат от мен, махни се.-казах аз
-Накарай ме!-каза тя и ме гледаше толкова сериозно в очите
-Окей, щом искаш да знаеш, няма да ти спестя. Бях навън с най-добрият ми приятел, докато си говорехме споменах, че си на среща с Джейсън в онова заведение. Той ме накара да отидем там. Каза че нищо от това няма да свърши хубаво. Разделихме се, за да те намерим сред тълпата и те видях с онзи... Аз натупах онзи и те измъкнах от заведението. Прибрахме се в стаята и ти оставих на леглото ти. Това е.-казах аз
-Защо си го набил? Спести си нещо, нали...-каза тя
-Щеше да се възползва от теб. Това ли искаш да ти кажа?-попитах я аз
Остана втрештена. Гледахме се в продължение на около минута.
-Добре тогава, защо ме прибра, ти така или иначе не ме харесваш, можеше да се направиш, че не си ме видял.-каза тя
-Дори и да те мразя от дън душа, пак щях да ти помогна, това не е правилно. Кой нормален, би допуснал такова нещо?-казах аз
-Не ме мразиш?-попита тя
-Не те мразя, оказа се друго момиче.-казах аз
Тя се засмя.
-Не знам, кое е смешното, но може ли да си върна на тренировката ми?-попитах аз
-Добре, ще те оставя... и мерси за снощи...-каза тя и се върна на нейната страна
***
Беше към 22 и ние двамата не бяхме слезли за вечеря, което май беше грешка.
-Огладнях, не знам за теб...-казах аз
-И аз, да отидем да си вземем пици?-попита тя
-Хайде.-казах аз
Облякох си едно худи и тя направи същото и тръгнахме надолу. Излязохме от асансьора ш по най-бързият начин се изнизахме.
-Да не ти се карат, принцесо?-попитах я аз
Погледна ме кръвно.
-Окей, Джейн, няма ли до ти се карат че излизаш след вечерният си час?-попитах аз
-Аз нямам вечерен час, Дае, просто мама ще ми мрънка, че не съм отишла да ям когато трябва.-каза тя
-Аха.-казах аз и почти стигнахме най-близката пицария
Поръчахме си пиците и трябваше да изчакаме 20 минути и седнахме на една от всичките свободни маси.
-Какво искаш да учиш, като завършиш?-попита ме тя изведнъж
-Ами не знам, но ми се иска да бъда изследовател.-казах аз
-Аз...-започна тя, но я прекъснах
-Нека предположа, латерна, защото устата ти не спира.-казах аз
-Хаха, много смешно, искам да бъда журналист.-казах аз
-Ами може, ти не спираш да приказваш солиш яко, не си мълчиш, идеално...-казах аз
-Мерси за иронията.-каза тя и си извъртя погледа
-Не забравяй във всяка ирония, има доза истина.-казах аз и инстиктивно й намигнах
Ама аз не исках. Голям си идиот, Дае...
-Пиците са готови.-каза момичето, което ни обслужи
Джей скочи от мястото сш бързо и отиде да ги вземе, дори плати моята. Взе ги заедно с нещата ни за пиене и тръгна към вратата. Поне си направих труда да я отворя.
-Нямаше нужда да ми я плащаш.-казах аз като взех пиците от ръцете й
-Не е кой знае какво...-каза тя и продължихме към хотела
-Да гледаме филм?-предложи тя
-Може.-казах аз
Вече бяхме в фойето и чакахме асансьора.
Влязохме вътре, натиснах 2 етаж, но той не спря на него, ами продължи на горе.
-Защо натисна 8 етаж?-попита ме тя
-Натиснах втория, но асансьора се бъгяса.-казах аз
Той стигна до последния етаж и пак тръгна надолу.
-Какво му става по дяволите?-попита Джей
-Нямам представа...-казах аз и всъщият момент спря
-Е не...-казах аз
-Поне имаме за хапване, докато ни измъкнат...-каза тя и се усмихна
-Това не ме успокоява особенно.-казах аз
Извадих си телефона от джоба и се огледах за номера, на който може да се обадиш при такива шибани ситуации
-Не са актуални. Ще стане следното, някоя особа, която се връща от джакузито заедно с метресата си ще иска да се върне в стаята си. Тогава чичката ще го мързи да се катери по стълбите или по точно няма друг избор, освен да използва асансьора, защото стаята му е на последния етаж. Когато не дойде до втората секунда ще не ще прати глупачката да повика някой от рецепцията и така ще ни измъкнат.-каза тя като беше седнала на земята и започна да яде пицата си
Вече беше късно от това, което ми каза, защото аз набрах номера, но въпреки всичко, останах изненадан от подробностите. Беше права, не съществува такъв номер.
-Ами наистина, поне имаме храна...-казах аз малко неловко
Не ми отговори, а продължи да яде.
-Доста спокойна ми изглеждаш за човек заседнал в асансьор.-казах аз
-Ако си очаквал паника, не си оцелил човека, а и съм засядала два пъти преди днес. Само ще кажа, че Дани и Бри са ужасни като са паникьосани.-каза тя
-Предполагам...-казах аз и вече наистина исках да ни измъкнат
-Ако ми кажеш, че си паникьосан, просто да направя едно салто и да си падна на врата-каза тя
-Не съм Даниел.-казах аз
-Какво за приятеля ми???-попита ме тя вече готова за бой
-Изобщо не ме кефи и защо само около вас седи, смисъл да не е обратен.-казах аз
-Не може да даваш квалификации за някой, когото не познаваш. Не е обратен, има си приятелка и това че ние като група сме повече момичета, не пречи и на останалите "мъже" в групата.-каза тя
-Мале какви мъже са, да не говорим...-казах аз и чак се засмях
-Ти май си просиш бой. Казах ти нещо преди малко, но няма да споря с идиот като теб...-каза тя и се обърна с гръб към мен
-Само за протокола, малките деца правят така като се сърдят...-казах аз
Мълчание.
-Тогава какво мислиш за мен? Предполагам няма да е положително, щом говориш глупости за приятелите ми.-каза тя
-Мнението ти за теб, беше че си голяма кифла с огромно самочувствие и без сърце. Но сега прекараните 4 дена в една стая с теб, виждам, че си леко обратното на клюките. Най ме изненада това с момчетата. Предполагах, че имаш всички момчета на разположение все пак си не коя да е...-казах аз
-Не съм изненадана от чутото, но се радвам, че вече не ме виждаш в онази светлина. Това с момчетата е класическото. Не е задължително, че ако си от известните деца да си курва. И един съвет за спокоен живот, спри да вярваш на всяка клюка. Измислят ги, за да имат за какво да живеят. Това че аз съм основната им тема, ме дразни, но не можеш да спреш такива хора, освен с един хубав бой, но от това следват още клюки. За мен, най-важното са родителите ми досадни или не и приятелите ми, които ме познават такава каквото съм. Повече от това, не бих искала да имам...-каза тя
-Гадже, свое семейство, кариера? За това май забрави...-казах аз
-За сега виждам кариера, първите две ще бъдат трудно осъществени, имайки предвид това, че няма такъв балък, както ти го нарече, който да ме търпи. Аз съм ужасен съквартирантка.-каза тя
-Е чак ужасна не, просто си малко досадна.-казах аз
Само се засмя...
-Е значи ще се намери някой...-каза тя
Гл.т. Джейн
-Е значи ще се намери някой...-казах аз и продържих да се смея
В този момент той буквално застана пред мен и ме целуна.
Кво? Чакай, чакай, не, не, не...
Какво му стана пък на този? Май кислорода не му стига тука. Но, защо? Как?
-Какво беше това?-попитах аз
-Ами за снощи и аз бях шокиран колкото теб...-каза той
Кво си направила пак Джейн... Няма да пиеш повече, ясна ли съм...
Гледах тъпо, а той беше хипер спокоен. Това ако не беше бъзик, няма да си казва Дае, все пак. Идиот, по точно той е плейбоя на даскалото, ама както и да е. На неговите номера, няма да си вържа.
*няма и 15 минути*
Асансьора тръгна надолу. Станахме от земята и си събрахме нещата. Вратата се отвори и пред нас стояха един рецепционист и един чичка.
-Вие какво правите вътре?-попита ни чичката
-Ами заседнахме може би и заради несъществуващите номера на табелката не можахме да съобщим по късно, но благодарим че попитахме, добре сме и за ваше нещастие сме живи.-казах аз и минах покрай тях и тръгнах по стълбите и Дае тръгна след мен
-Бях права...-казах аз и го изчаках да дойде
-Ама и го подреди, добра латерна си...-каза той и си засмя
Отключих стаята ни и той буквално се тръшна на леглото си и заспа така. Аз влязох в банята и си взех пижамата.
Каквото и да съм направила, то не е било в трезво състояние, така чене се брои...
Излязох и си легнах, а той вече спеше трите сън. Завих се и се залепих на телефона ми.
