Гл.Джейн
-Мамка му, стана 16.-казах и се опитах по най бързият начин да си оправя и да се срещна с Дани за днешната тренировка
-Парк Джейн, ти да ни псуваш?-попита ми баща ми като нахлу в стаята
-Да, проблем.-казах аз докато си връзвах косата
-Да не чувам повече това, ясно.-каза той
-Тъй вярно.-казах и вече бях готова да изляза
-Днес сме на вечеря в Сеокджин, така че се прибери след тренировки.-каза той
-Оффф, защо имах планове за маратон...-казах аз
-Идваш, точка по въпроса.-каза той и си засмя
Тези летни вечери ми втръснаха вече. И че не ми е хубаво, но ми омръзна, а и без Бри, нищо не е интерестно и не сме си виждали отдавна всички.
-Имаш рекорд от цял един час закъснение.-каза Дани
-Сори, баща ми ме забакна и затова.-казах аз
-Неща предположа, за вечерята нали?-каза той
-Писна ми, не знам за теб.-казах аз
-Да, но поне чуваме различни истории за тях, така че, кефи ме миналото им.-каза той
-Мен ме натъжава, може би това че в началото нищо не е било възможно, но сега е.-казах аз
-Какъв ли ще бъде нашият път?-попита ме той
-Всичко ще е различно...-казах с тъга, защото ни веднъж си мислех този въпрос
Пристигнахме и се оказа че нашият треньор и бил в отпуска, но въпреки всичко треншрахме самостоятелно. Тренирихме и си почивахме.
-Как са нещата с Аврора?-попитах го аз
-Ами, вдруги ден имаме среща и ще откача.-каза той
-Оооу, бебе, ти порастна.-казах аз и го гушнах
-Моля, моля, за протокола съм на почти 16.-каза той
-Ха, аз по рано от теб ще имам 16.-казах аз
-Но това не ти прави по умна от мен.-казах аз
-Какво?-казах и му ударих един юмрук
Телифона ме звънна.
-Да не е гаджето.-казах аз
-Млъкни бе, майка ми е.-казах аз
-Да, мамо...-каза той като песна на високоговорител
-Дани, къде си, защо не се прибираш?-попита го тя
-Колко е часа?-попита той
-20:30...-казахме в един глас
-Джей, защо не си вдигаш телефона, баща ти подлудя тук?-попита ме майка му
-Как ми е звъннял, нямам неприети разговори.-казах и в следващият миг когато го отключих видях 15 пропуснати и дори ми звънеше
-Ало...-казах аз
-Защо не си вдигаш телефона, Джей?-попита ме ядосан
-Не съм го чула, съжалявам.-казах аз
-Защо още сте на тренировки?-попита ми той
-Просто се заговорихме и затова.-каза аз
-Добре, треньора ви, не ви ли пусна?-попита ме той
-В отпуска е, сами сме.-казах аз
-Моля, защо не се прибрахти, като нямате тренировка?-попита ме той
-Защото решавам за себе си и спри да ми командваш.-извиках аз
Това беше първият път в които повиших тон пред него.
Настъпи тишина.
-Ще говорим като се приберем, сега елате направо към къщата на Джин.-каза той и ми затвори
-Мале, не искам да знам какво щи стане като си приберете.-каза Дани
-Дани омръзна ми този постоянен контрол, писна ми някой да ме управлява против волята ми. Искам свобода.-казах аз
-Защо толкова много ме пазят, защо ме задушават по тозш начин. Искам нормален живот, а не някой да ме преследва.-казах аз
Дани сомж ме слушаше и нищо ни казваше. Може би и той така мисли, но не би го казал в прав текст.
*skip time*
Пристигнахме и всички се бяха събрали.
-Ооо, каратистите...-каза Мин
-Кво искаш?-казах аз и седнах от едната му страна, а от другата беше Ра
-Да не ме набиеш, ей.-каза той и започнахми да се смеем
Усмихнах се на мама, но тате ми отбегна погледа. Много ми е сърдит...
-Как минава лятото, някакви планове?-попита чичо Джин, защото явно усети леда между нас
-Еми не знам, най вероятно с вас.-казах аз като погледнах към Дани
Поклати глава.
-Тази година няма да идваме.-каза леля Кейт
-Писна ми от море.-измърмори Дани
-Претенции.-казах аз и се засмях
-Ние ще ходим с друго семейство.-каза баща ми и аз погледнах въпросително
-Аз, Су и Ра сми заедно.-каза Мин
-Наистина?-попитах аз
-Вие ще се избиете помежду си.-каза Дани
-Нека бъде мир.-каза Ра
-Каза го човекът с бухалката...-каза Джису
-Шшш...-каза тя и си засмяхме
Хапнахме и си говорехме много.
-Джейн, хайде да тръгваме, утре съм на работа.-каза мама
-Окей.-казах аз и се измъкнах от мястото си
-Чао, ако не се видим скоро и ей да ми пишеш как мина за... сещаш се.-казах аз като се обърнах към Дани и му намигнах
Качихме се в колата и тате караше.
-Дани какво крие?-попита ме мама
-Тайна между нас си е.-казах аз
-Няма да кажа на майка му.-каза тя
-А аз взех че ти повярвах.-казах аз
Нищо повече не си казахме и си пътувахме в тишина. Пристигнахми пред вкъщи и лека полека се изнизахме от колата. Насочих си да вляза вкъщи когато...
-Джейн, ела за малко.-проговори ми за първи път тате
Седнахме на люлката отвън и нищо не си казахме в секундата в която и двамата решихме едновременно да кажем.
-Извинявай...-казахме и двамата нлид което се засмяхме
-Нека съм първи аз, извинявай за порано днес. Знам чи можеш да вземаш решения, че не си малкото ми безащитно момиченце, но когато ти погледна, все едно виждам онова малко пати, което идваше при мен и ме молеше да го качвам тук, за да го люлея, защото ни стигаше люлката. Обещавам да не бъда толкова властен баща и да те оставя да дишаш, но моля те да внимаваш.-каза той
-Аз съжалявам че ти си развиках, просто за първи път ми беше толкова ядосан и това може би ме накара да ти повиша тон. Искам свобода, искам да следвам моят път, но ако не ме подкрепите, кой тогава. Обещавам втори път да не се повтори.-казах аз
Придърпа ми към себе си и ме гушна. Върнах се във времетж когато подах от детското си столче и си ужулвах краката или ръце и плачех неуморно, тогава тате ме хващаше и ми гушваше силно и ми казваше че и на него му се случвало много пъти да пада от стола. Целунаше ме по челото както сега и ме пускаше. И двамата влязохме вътре и се разделихме по стаите.
Гл.Джимин
-Оправихте ли се?-попита ме Инес
-Естествено.-казах аз
-Няма как да й се сърдиш просто, познавам те добре.-каза тя
-И на теб не мога да се сърдя.-казах аз и я прегърнах
-За пореден път се убеждавам, че Джейн порастна.-каза тя
-А сякаш вчера беше в кошчето си и не ни оставяше да спим.-казах аз
-Най вече последното.-каза тя и си засмяхме
Настъпи тишина и се погледнахме.
-Обичам те!-казах аз
-И аз теб!-каза тя и се целунахме
Легнахме си и когато я прегърнах, чак тогава заспах спокойно.
