Гл.т. Джейн
Мина седммица от партито и някак си се забравихме, но пък се виждах с Дани всеки ден в 16 часа.
Dance_Briii ви добави в групата.
Dance_Briii: Хора, аз мисля че не ви казах една подробност и тя e че в други ден заминавам за Нова Зеландия и по неприятното е, че може би няма да сe върнем в Корея.
Jein_BaBy:Какво прочетох току що?
Написах го аз защото ако си спомняте го беше казала на партито, но осмислих нещата и ако наистина това я прави щастлива, то аз не съм човека които ще я спре.
Ji-woo_world:Сега ли се казва бе Бри...
Dance_Briii:Съжалявам, просто съвсем бях забравила тогава, а и щяхте да си развалите настроението заради мен.
Danissi:Затова са приятелите,Бри. Въпреки това колко ще ни заболи, трябва да си казваме всичко, така че ние сме никои в качеството да те спрем. Кой знае, може да ти хареса там😀😓
Ra_justkidding:Хайде пак да се съберем, ще те изпратим подобаващо😅
Dance_Briii:И аз това щях да предложа, ако искате днес вечерта да се съберем вкъщи, родителите ми излязоха навън и ще се върнат късно.
Ra_justkidding:Аз ще тръгна сега, ако не е проблем искам да си поговорим
Jein_BaBy: И аз идвам, трябва да чуя всички клюки все пак😂
Dance_Briii:Чакам ви шматки
Per_Min: Спрете да пишете, не мога да стигна до началото...
Ra_justkidding:Не си изпуснал кой знае колко, Бри заминава за Нова Зеландия и вечерта ще се събираме у тях, за да я изпратим подобаващо
Per_Min: О, добре ще дойда вечерта
Ra_justkidding:Ей зайци, само някои да не посмее да дойда, идвам с бухалката при вас където и да сте
Danissi:Я се събирайте по бързо, че май бушона на Ра пак се извъртя повече от необходимото
Ra_justkidding:<<изпрати снимка>>
(Снимка на бухалката,която се показва от раницата й)
За всеки случай😏😉
Dance_Briii:😅
Така приключи разговора ни в групата и тръгнах към къщта на Бри. Засякохме се с Ра и позвънихме.
-Много сте бързи...-каза Бри и ние само си я прегърнахме
Влязохме така на куп и трите и дори седнахме на земята, като чух леко хлипане. Разделихме се от прегръдката и изненадващо за мен, но Ра плачеше. Това толкова рядко явление, че чак се чудя дали не сънувам.
-Ра да не плачеш?-попита я Бри
-Не искам да си тръгваш...-каза заеквайки Ра
-О,Ра,няма как да не тръгна, но се надявам за учебвата година да се върна.-каза Бри
-Не е същото без теб...С кого ще сядам в часовете, от кого ще преписвам..., кой ще ме спира да не се сбия с някой то класа...-захлипа още по силно
-Ра...-казахме и вдигнахме главата й като видях за първи път тези тъмнозелени очи, толкова червени и в същото време светлозелени. Колко болка можеше да се чете по това по принцип каменно лице.
Ра не е човек които се привързва към хората, но от както е с Бри са в един клас, от миналата годината, те се разбират по добре отколкото аз с Бри. Не се сърдя, защото аз съм толкова близка с Дани например.
-Ра, успокой се, ще правим видеочатове с Бри, ще се виждаме почти всеки ден, тя ще ни разказва как е, а някой път може да й отидем на гости и ние да видим какво е...-казах аз като избърсах сълзите й с ръкава на блузата ми
-Нямаш... представа...колко... ме...боли...-каза Ра опитваща се да си поеме въздух
-Знам, но аз го чух тогава на партито и като се напихте до несвяст тя каза че ще замине и може да не се върне и аз реагирах така, а като се прибрах и се замислих, че ако наистина я обичаме, ще я пуснем независимо от това колко нас ще ни боли. Стига ми това да знам, че вие сте добре, там където рано или късно ще се разделим и каквото и да стане ми обещайте че поне ще се виждаме.-казах аз
-Аз няма да стоя там вечно, след като завърша ще се върна, а и още нищо не се знае, така че може преди учебната година да се прибера и да си бъдем заедно.-каза Бри
-Знам че на моменти изглеждам коравосърдечна, но всъщност и чак сега го осъзнавам, че ще ми липсвате когато се разделим един ден. Осъзнах го днес след като ни писа... Но нищо, ще те виждаме толкова често че чак ще ти омръзне от нас, мини.-каза Ра
-Никога няма да ми омръзнете нали знаете и ти особено, макро мое...-каза Бри и отново се прегърнаха.
Не за първи път чувам обръщенията "мини"и"макро", но щом си го разбирам, аз нямам нищо против да си викат така.
-Да гледаме нещо весело?-каза Бри
-Аз съм навита.-казах аз
Пуснахме си една комедийна драма и се наредихме на пода като мъниста. По принцип драмите са тъжни, но тази беше най-забавната която някога съм гледала.
След като свърши, решихме да се приготвим за партито. Първо подредихме в хола, а после се качихме в нейната стая.
-Хайде да се гримираме.-каза Бри
-Знаеш много добре отношението ми към грима.-каза Ра като беше прегърнала възглавничка с лика на Коя от BT21
-Аз съм съгласна и после ще отидем да вземем нещо за хапване.-добавих аз
-Добре, но не ме правите на маймуна, бих искала да остана с този наречен грим, цяла вечер.-каза Ра
-Веднага ги вадя.-каза Бри и скочи от леглото си
Отвори последната шкафче на скирна си и извади три козметични чанти.
-Нека започваме.-каза дяволита Бри и погледна Ра
-Май ще приключи зле...-каза тя и седна пред Бри
-Кое да й изберем за основа?-попита ме Бри, докато връзвам косата на Ра на опашка
-Възможно най-светлото.-казах аз като се засмях
С Бри се менкахме да гримираме Ра и стигнахме до най-сложното-спиралата.
-Внимавайте с тази извивачка, че аз да не ви извия набързо...-каза Ра
Аз веднага се отдръпнах и дадох извичаката на Бри.
Тя леко се приближи към Ра и успя без Ра да мрънка или да пищи от болка. Сложи й спирала и беше готова да й фиксира грима.
След час бяхме готови.
