Гл.Джейн
Мина още една скучна седмица от лятото и беши време за почивка...
Дани тръгна вчера на планина, Джису беше на почивка, само аз, Су, Мин и Ра бяхме останали и излязохме. Чухме се с Бри, която беше на плаж и всеки си изкарваше весело, за разлика от мен, а толкова време очаквах тази ваканция...
Утре и аз заминавам на море. Не въодушевена въобще.
-Пате, готова ли си?-попита баща ми докато си бях замшслила върху багажа
-Може да се каже.-казах аз
-Какво има, тъжна си?-попита ме той и седна до мен на леглото
-Нямам желание за нищо, дори искам на училище, мястото от което исках да се отърва попринцип.-казах аз
-Просто ти е скучно, но тази седмица щи го поправим, подготвил съм ти изненада.-каза той
-С кого ще бъдем, така и не каза.-казах аз
-Потърпи до утре и лека нощ от мен.-каза и ме целена по челото
Беше 23 часа и аз все още си чудех какво да сложа в този куфар. Натиках всичко, за да освободя леглото и се тръшнах на него.
Гл.Дае
Супер с онази надуфка на почивка... не е истина това вече. Защо бащите ни са най добри приятели? Сутринта станахме рано и се насочихме към улизата където живее Джейн. Точно паркирахме пред тях. Баща й беше в двора и ни посрещна.
-Трябва само да събудим и Джейн ш тръгваме.-каза той след като се здрависахме
Просто го гледах и нищо не казах, а и грам не ме засягаше, така че.
Гл.Джимин
Качих се горе в стаята й и почуках, още явно не е станала. Влязох и тя сладко си спеше.
-Бебуш, хайде ставай, трябва да тръгваме.-казах аз докато я галих по челото
-мммм...не още 5 минути.-измърмори тя и си зави през глава
-Ставай...-казах аз и дръпнах завивката настрани
-Добре, добре, ставам.-измърмори отново и седна
Гл.Джейн
Кой ненормалник иска толкова рано да тръгнем, не съм на училище бе хора...
Както и да е, облякох си една рокля, натъпках още неща и слязох надолу заедно с него.
-Дай да го взема и да тръгваме.-каза тате, кошто беше по развълнуван от мен, отколкото аз
Излязох на двора и студа ме разсъни страхно бързо. Обърнах си главата на една страна и видях Дае. Първо си помислих че сънувам, потърках си очите, не изчезваше. Не ми казвай че с този ще бъда на почивка...
-Здравей, Джейн!-каза Дае и се убедих със сигурност че ще бъда с този трън в гащите
-Добро утро!-казах аз и помахах, защото ми стана хипер неловко
-Готови ли сме?-попита ни тате
-Да.-казах аз и отново се прозях
С Дае останахме назад.
-Чуй и не искам да сме на едно място, но трябва да се понасяме.-каза той
-И ти ме чуй, не ме дразни и всичко щи бъде наред.-казах аз
-Да не почваме от сутринта.-каза той и ми подмина
Седнах на задната седалка и мислех как ще му вгорча живота тази седмица. Пясък в кафето или боя в шампоана му. Ще му прилича зелено.
-Не си очарована.-каза тате и ме изкара от списъка ми със гадости за Дае
-Няма как да съм, с този си мразим, но все някак ще се помирим /за пред вас/.-казах аз
-Защо се мразити толкова, какво толкова е станало?-попита ме тате
-Понякога няма обяснение за нещата, които се случват.-казах аз
-Надявам се да изгладите отношенията си.-каза тате
Съмнявам си силно...
*skip time*
Спряхми за почивка на една бензиностанция. Бях сам самичка на една от масите, а мама и тате си говореха с бащата на Дае.
-Заповадяй!-каза Дае и ми подаде чаша с кафе
-Сигурно си сложил отрова за мишки вътре.-казах аз
-Хаха, знам че и ти мислиш пранкове зо мен.-каза той
-Не съм толкова зла.-казах аз
-Мхм, каза го дявола с ореола на гланата си.-каза той
-Ти си баш дявола с рогата.-казах аз и вече отпих
-Истина е че съм лош, но зависи от човека.-каза той
-Тогава, какво съм ти направила?-попитах го аз
-Просто ме драниш, може би защото си "куклата на тате" и се оповаваш на това, защото кой не знае Парк Джимин.-каза той
-Наистина ли го мислиш?-попитах го аз
-Така изглежда.-каза той и стана от мястото си
Страшно съм ядосана. Сега ще му покажа, че не съм това за което ме мисли.
Качихме си отново в колите и тръгнахме. Захочнах да пиша идейте си в телефона. Да го видим тогава...
*skip time*
Пристигнахме и разтоварихме си нещата от багажника. Отидохме на реципцията и да се заключа в стаята ми и да изгледам някоя драма. Дае беше до мен, но изобщо не ме отрази.
Мама дойде до нас.
-Ето ви ключа за стаята.-каза тя и го взе, но чак сега осъзнах думите й, но Дае ме изпревари
-В една стая ли ще бъдем?-попита той
-Да.-каза тя съвсем спокойно и бях ужасена
Погледнох към него и той гледаше толкова тъпо колкото мен.
-Хайде, качвайте се.-каза мама и тръгнахме към асансьора
2 етаж стая 202.
-Това вече на нищо не прилича.-измърмори Дае
-Знам.-казах аз и вратите се отвориха
Отключих и влязохме вътре. И двамата изтичахме към леглото, което беше до прозореца.
-Мое е.-казах аз и се тръшнах отгоре му
-Не си познала.-каза той и застана отгоре ми
Загледах си в очите му, имаше друга светлинка вътре.
-Защо ме гледаш така?-попита ме той
-Как те гледам?-попитах аз
-Да не ти хареса?-попита ме той
-Я се разкарай от мен.-казах аз и той се излегна до мен
-Леглото е мое, така че моля далеч ът моето пространство.-каза той
-И кой каза?-попитах аз
-Аз казах.-каза той изправи се, хвана ме през кръста и ме сложи на другото легло
Поклатих глава и си взех кефара, който зарязах в коридора. Сортирах си дрехите и се опитвах да не обръщам внимание на недрежелюбният ми съквартирант.
Гл.Дае
След случката с леглото, аз си бях на телефона и от време на време я поглеждах. За Бога, колко чифта бански е взела и бахти бюстието имаха почти всички, а ми изглежда плоска като дъска. Тъкна си куфара под леглото и се излегна като започна да си разглежда телефона. Почука се на вратата.
-Аз ще отворя.-казах аз, а тя дори не ми отрази
Беше баща ми.
-Хей...-каза той и ми разроши косата
-Настанихте ли се?-попита ми той
-Мхм.-казах аз
-Към 19 часа ще се съберем долу и ще отидим да вечеряме някъде.-каза той
-Добре, ще се видим долу тогава.-казах аз
-Чао, за сега.-каза той
-Предлагам ти да се оправяш от сега в 19 ще излизаме навън.-казах аз като се обърнах към госпожица Парк
-В момента е 16, а и не съм кифла.-каза тя и се върна към телефона си
Дали да не й скроа някой капан или да оставя за някой друг ден. Измислила съм страхотни неща и някой ще е наказан...
Излегнах се на леглото и докато обмислях какво ще е първото нещо се унесох в дрямка.
