Back In The Past (BG Fanfiction)

ГЛАВА ОСМА

Гледната точка на Бриана:
   За мое облекчение Виктор пренебрегна странното държание на Джъстин и дори не повдигна темата за него повече. Все още не мога да проумея защо той изобщо реши да се намеси в живота ми. Това, че напоследък често се засичаме не му дава правото отново да взима решения вместо мен. Достатъчно голяма съм, за да мога да преценя с кого да излизам и с кого не, но явно Джъстин все още не го е проумял напълно. Да сме разведени е именно това. Нито аз да му се бъркам в работите, нито той на мен. Продължила съм с живота независимо какво си мисли бившият ми и ако искам отново да тръгна по срещи и да възстановя любовният си живот, то няма никакъв начин той да ме спре.
   И все пак, колкото и не искам да призная Джъстин е прав за едно. Виктор никога не е бил мой тип. Това обаче не значи, че няма да опитам с него. За няколко години доста неща се промениха. Аз не съм онова наивно момиче, което очаква принца на бял кон, а напротив вече никого не чакам. Ако Виктор е проявил някакъв интерес към мен, то това единствено ме кара да се замисля над това, че аз все още съм една млада необвързана жена, която има цял един живот пред себе си. Не мога вечно да разчитам единствено на себе си, трябва отново да има мъж в живота ми и то някой, на когото мога да разчитам. Точно като Виктор. Той е отговорен, има стабилна работа, изглежда добре и може да ме разсмее по всяко едно време. Познавам го отдавна, така че съм наясно с характера му и знам, че е добър и мил човек, винаги готов да помогне. Най-вероятно и заради това е станал лекар.
   За малкото време, което имаше да планира вечерта ни, се беше справил отлично. Заведе ме в някакъв нов ресторант, в който и без това е щял да вечеря тази седмица. Държеше се като истински джентълмен. Отвори ми вратата, дръпна ми стола, за да седна, а след това ме остави аз да избера и за двама ни.
   Дълго се чудех какво да е, но накрая дадох поръчката на сервитьора, а Виктор избра червено вино, което да подхожда на храната. Възразих, тъй като не съм много по алкохола, но той ме убеди, че ще ми хареса. В момента чакахме храната и неловка тишина се беше намърдала между нас. Никога не знам какво да кажа в такива ситуации.

- И с какво всъщност се занимаваш, Бри? – подхвана той.
- Управител съм на магазин за дрехи, там всъщност работи Хана.
- Това е супер. Винаги си харесвала модата.
- Това е вярно. – усмихнах му се.
- А, какво правиш в свободното си време? Сигурно имаш много, след като си оставила магазина на Хана.
- О, ами това и онова. – казах, надявайки се това да е достатъчен отговор за него, защото от грижите за Колин, такова време за мен не съществува.
- Много си потайна. – отбеляза Виктор.
- Не това е целта ми. По принцип обичам да рисувам, да чета и може би да слушам музика.
- Значи нищо по различно от живота ти преди. – усмихна ми се той.
- Мхм. – потвърдих.
- Често ли излизаш? – продължи да ме разпитва.
- Не, почти никъде не ходя. Предпочитам да си стоя вкъщи.
- Тогава трябва да се чувствам специален, щом се съгласи да вечеряме.
- Разбира се, а и ми трябваше малко разнообразие.
- Не ми убивай ентусиазма, моля те. – направи се на засегнат, а аз се засмях.
- Съжалявам. Забравила съм какво е да си на среща. – признах си аз.
- Спокойно, за сега се справяш много добре. И аз не излизам толкова често, но това е предимно заради работата ми. Не ми остава много време да се забавлявам както преди, но със сигурност и аз имам нужда от почивка.
- Много ли е трудно? – попитах го аз.
- Не по-скоро е изморително, но се свиква. Все пак точно за това съм учил – да помагам на хората. – каза ми той и се усмихна. – Това ми носи удоволствие.