Back In The Past (BG Fanfiction)

ГЛАВА ДЕВЕТНАДЕСЕТА

Гледната точка на Бриана:
   Колкото и както и да обяснявам на Джъстин, че Колин не иска да се вижда с него, той не ме слушаше. Минаха няколко дни от рождения ден, а той звънеше почти всеки ден. Вбесяваше ме, но не можех да му се сърдя. Той искаше да опознае сина си. И аз бих постъпила така, особено когато съм разбрала за него съвсем наскоро. Само че това не зависеше от мен, а от Колин. Всеки път, щом спомена за Джъстин, той сменяше темата или веднага отиваше в стаята си. Не можех дори да го накарам да говори за него, а пък какво остава да го убедя да се срещнат. Опитвах се да постъпя правилно поне този път, но истината е, че е много по-трудно. Не можех да убедя нито единия, нито другия. Толкова упорити бяха, че се надявах всичко това да не завърши зле. Чувствах се притисната, но всяко едно решение, което се налага да взема ще е за доброто на Колин, колкото и това да наранява Джъстин. Колин е много по-важен за мен.
   Тъкмо си сипах сутрешната чаша с кафе и седнах на дивана, когато телефона ми започна да звъни. Въздъхнах и отпих една глътка преди да го взема. Погледнах екрана на телефона и дори вече не се учудих, когато името на Джъстин се появи там.

- Здрасти. – поздрави ме. – Извинявай, че пак ти звъня.
- Джъстин, нали знаеш, че решението на Колин няма да се е променило от вчера до днес?
- Разбира се, знам. Аз просто... премислих нещата и исках да ти се извиня още веднъж за това, което се случи на партито. Не съм искал да разстройвам нито него, нито теб.
- Добре. – казах, тъй като още дълго време нямаше шанс да му простя.
- И чудех се дали ти... дали аз бих могъл да Ви посетя? Имам толкова много въпроси свързани с Колин, а и бих искал да го видя отново. – попита и на мен ми се стори доста искрен.
- Какво? Не намери всичко, което искаше в досието му ли? – заядох се, въпреки това.
- Бриана... – въздъхна уморено . – Моля те. – помоли ме отчаяно и аз реших да му дам този шанс.
- Добре. Ела, но ако Колин каже, че не те иска, ще си тръгнеш и това е. Ясно? Без повече номера. – предупредих го.
- Съгласен съм. Благодаря ти. – отвърна и връзката прекъсна.

   Оставих телефона и поклатих глава. Не мога да повярвам, че се съгласих. Дори не осъзнах, че стоя и се взирам в празното пространство, докато Колин не изскочи пред мен. Хвърли се върху мен и ме прегърна. Сега беше моментът да му кажа.

- Колин, миличък... – започнах, а той ме погледна. – Преди малко ми се обади Джъстин. – продължих, а той се нацупи. – Поиска да поговори с мен и да те види. Аз се съгласих.
- Защо? Аз не искам да идва. – отдръпна се от мен.
- Миличък, той все пак ти е баща. Иска да те опознае. Ти не искаш ли? – попитах го.
- Не. Той те разплаква. – скръсти ръце и ме погледна.
- Не прави така, моля те. Натъжава ме единствено, защото не му бях казала за теб. Заради това е. И не е нужно и ти да му се сърдиш. Знам, че не говориш много за това с мен, но защо да не му дадеш един шанс? Той иска да ти покаже къде живее, а ти можеш да му разкажеш какво обичаш да правиш.
- Може ли и ти да дойдеш? – попита ме.
- Баща ти няма да е много доволен. Той иска да прекара време с теб, а не с мен. – опитах се да му обясня. – Добре, хайде да направим така. Джъстин ще бъде след малко тук и докато ние си говорим ти ще решиш дали да отидеш с него, или не. Става ли?
- Мхм. – измрънка той и се примири.