Back In The Past (BG Fanfiction)

ГЛАВА ДЕСЕТА

Гледната точка на Бриана:
   Изминаха само няколко дни, но вече започвам да усещам промяната, която настъпва в живота ми. През последната седмица със сигурност бях излизала повече, отколкото за цялата предходна година. И виновникът за това беше Виктор. И двамата искахме да се опознаем по-добре и от там тръгна всичко. Почти всяка вечер, когато не беше на смяна в болницата, ме извеждаше на някое ново място. До сега сме посетили всичките му любими ресторанти, разхождахме се няколко пъти из центъра на Бостън, където не бях стъпвала от цяла вечност и дори ме заведе на един бейзболен мач. Не мислех, че ще ми е интересно, но играеше любимият му отбор и реших да не му отказвам. Не беше чак толкова скучно, особено след като Виктор ми обясни играта, но за в бъдеще предпочитам да не ходя. Имаше толкова много хора, които крещяха при всяко хвърляне на топката, че е чудно как все още чувам, каквото и да било.
   Както и да е. Виктор наистина се стараеше да ми е приятно и да се забавлявам там, където отидем. Беше наистина внимателен, мил и много търпелив. Вечерта винаги ме изпращаше до нас, но никога не е настоявал да се качи в апартамента ми или нещо такова. И наистина съм му благодарна, защото единственото, което щеше види са разпилените играчки на сина ми. Мислех си да му кажа за Колин, но така и не намерих подходящият момент, в който да пусна бомбата. За сега съм решила да си мълча, а ако нещата между нас станат още по-сериозни, то тогава и да искам няма как да скрия факта, че имам двегодишен син. Поне няма да ми се наложи да му призная кой е бащата, тъй като не ми се вярва Виктор да иска да продължи да се вижда с мен след като научи и за това. Колкото по-малко знае за детето ми, толкова по-добре. Така поне няма опасност Джъстин да научи.
   Колин е изключително послушно бебе. Не знам на кого от двама ни се е метнал, но почти не му се чува гласчето. За годинките си е научил доста думички, като първата му, естествено, беше „мама“. Всеки път, когато ми каже така, разбирам какво щастие е да го имам в живота си. Разбирам, че съм родител и че за това момченце съм готова да направя всичко и на всяка цена. Той е моето щастие. Много ми е мъчно всеки път, когато излизам с Виктор и трябва да го оставя при Хана. На няколко пъти щях да отменя срещата ни, защото не можех да се отделя от малкия разбойник, но Хана винаги намира начин да го заиграе и да ме изпрати да се забавлявам, за да се махна от целият хаос в апартамента ми. Нито тя, нито синът ми имат нещо против да са заедно за няколко часа, но ми е наистина трудно, когато го няма около мен. Свикнала съм да съм с него и нямам търпение като се прибера да отида и да го нагушкам. В повечето случаи той вече е заспал и тогава просто го целувам и го оставям да спи, но най-обичам да си играя с него и с множеството колички, които съм му накупила.
   В момента правим точно това, като заедно с цялата игра се опитвам и да сготвя вечеря за нас и Хана. Тя толкова много ми помага, че това е най-малкото, което мога да направя за нея. Работата в магазина върви доста добре и дори днес изпълнихме една голяма поръчка, която си заслужава да я отпразнуваме заедно.
   Днес Виктор не ми се е обаждал, така че предполагам тази вечер той ще работи и няма да излизаме. Ще имам малко почивка от нощния живот и ще се върна в реалността, където имам да плащам купища сметки. Макар че сега съм решила да забравя и за тях. Цялото ми внимание ще е насочено само към Колин и към полицейската кола, с която обикаля по стената на апартамента. Защо ли имам усещането, че ще боядисвам наново?
   Оставих го да си играе и отидох да изключа печката, от която ухаеше вкусно. Открехнах леко вратата, за да изстине по-бързо и започнах да подреждам масата. От хола се чу как нещо падна и сърцето ми буквално щеше да изскочи при мисълта, че Колин може да се е наранил. Зарязах всичко и веднага отидох при него. Слава Богу, той беше добре, но беше съборил няколко кутии, които бяха струпани до вратата.

- Мамо? – погледна ме с красивите си очички. – То падна. – каза и ми посочи бъркотията, която беше станала.
- Няма нищо, миличък. Нали, ти си добре? – гушнах го и го целунах по бузата.
- Мамо? – отново каза, но звънецът на вратата иззвъня и го прекъсна. Взех го на ръце и двамата отидохме да отворим на Хана. – Мамо, гладен съм. – каза и си потупа коремчето. Нямаше как да не му се засмея. Голям сладур е. Отключих вратата и отворих, за да може приятелката ми да влезе.
- Изчакай още малко и мама ще те нахрани. – разроших косичката му, а погледа ми се вдигна към човекът застанал на вратата ми. За моя огромна изненада това не беше Хана, както бях предположила. С объркано изражение, там стоеше Виктор. Отворих уста, за да кажа нещо, за да продължа с лъжите, но от мен не излезе и звук.
- Бях напълно сигурен. – призна ми след малко той и се усмихна. Добре, значи не беше ядосан?
- Прекалено очевидно ли беше? – попитах, а Колин местеше очичките си от него към мен.
- За мен. Все пак това ми е професията, но нямаше как и да не забележа колко много Колин прилича на теб.
- Съжалявам. Не трябваше да крия от теб. – сведох поглед, тъй като нямах смелост да го погледна в очите. Той се приближи към мен и пръстите му повдигнаха брадичката ми.
- Не се притеснявай, ще го преживея. Но за в бъдеще ще съм ти благодарен да ми споделяш, ако имаш и други деца. – пошегува се и ме целуна набързо. – Я да видим, как е малкият Колин. – каза Виктор и го взе на ръце. – Вече си съвсем здрав. – подхвърли го няколко пъти към тавана, а синът ми се кикотеше и радваше.
- Внимавай да не го изтървеш. – скарах им се. – Най-добре влезте вътре.
- Хайде, малкия, да послушаме мама, че като нищо и ни е изгонила. – каза Виктор и ми намигна. Прехапах устни, за да възпра усмивката си, но той все пак я забеляза.
- Ще останеш ли за вечеря? – попитах го.
- Ако не е проблем. Аз дойдох да ти кажа, че съм свободен да излезем, но ще е още по-добре да прекараме вечерта с малкия палячо. – отвърна и погъделичка Колин.
- Добре, ще приготвя масата и без това Колин вече е огладнял. – казах му, но не тръгнах веднага към кухнята.

   Останах още малко време загледана в тях. Момчето ми явно много хареса Виктор, защото веднага започнаха да си играят. И двамата изглеждаха щастливи и с голяма радост блъскаха количките една в друга. Може би е трябвало да му кажа за Колин по-рано? Така поне щях да си спестя срама, който изпитах, когато Виктор събра две и две. За момент си помислих, че ще ме зареже. Не са много мъжете, които биха приели приятелката им да има дете от друг. Но Виктор за пореден път ми доказа колко е добър. Та, той дори все още не ме беше попитал защо съм го излъгала. Както и да е, не мисля, да му казвам истината или поне не цялата. Сега вече няма нужда да крия сина си от него, но все пак съм доста притеснена за едно: дали Виктор ще каже на Джъстин, че детето е мое? Ще трябва да поговоря с него. Не искам бащата на детето ми да научава толкова рано, че е баща. За сега ми е достатъчно, че Виктор знае. Колкото повече хора научат за това, толкова по-трудно ще е да го пазя в тайна. А, аз за нищо на света не искам повече да се сблъсквам с Джъстин. Той вече не е част от живота ми и не искам да бъде част и от този на сина ми.