Back In The Past (BG Fanfiction)

ГЛАВА ЕДИНАДЕСЕТА

Гледната точка на Бриана:
   Беше ми трудно да повярвам, че връзката ми с Виктор може да продължи толкова дълго, но през изминалата седмица той неведнъж ми показа колко по-лесно би било, ако го имам в живота си. Никога преди не съм виждала Колин толкова щастлив. Липсата на неговия баща го натъжаваше, а сега Виктор запълни и тази празнина. Опитвам се да се убедя, че връзката ми с него ще бъде временна, че все някога на него ще му омръзне и ще си тръгне. Не искам да си давам напразни надежди, защото знам колко боли от това. Трябва да остана реалист. Не трябва да се привързвам много към него, за да не пострадам аз накрая. Аз бих могла и ще го направя, но сина ми... Как да кажа на едно две годишно момченце, че не трябва да свиква с новия мъж в живота ни? Естествено, че няма как. Точно това беше една от причините да не излизам с никого до сега. Моето сърце е вече разбито, повече няма накъде, но това на Колин – не искам и няма да допусна никой да го нарани. Той е смисълът на живота ми. Ако изгубя него, губя и част от себе си.
   Тъжно е, че той израсна без баща и без дори да знае кой е той. Синът ми не заслужаваше това. Трябваше да израсне в щастливо семейство вместо само с майка, която се опитва да бъде достатъчна. Доста се уморих от това. Изтощително е по цял ден да тичам насам-натам след Колин и да не му позволявам да прави бели. Но сега, когато Виктор е до мен и ми помага се чувствам много по-спокойна. На Колин му харесва да си играе с някого, с когото могат да блъскат колички или да търсят съкровища, а Виктор е повече от щастлив да бъде този някой.
   Беше ни нужна точно една седмица, за да се приспособим към новия си начин на живот. В някой дни, когато доктора – както Хана обикновено нарича Виктор, е нощна смяна, тримата излизаме с неговата колата през деня и отиваме до близките съседни градове. На момченцето ми му харесва да пътува и да го водим на нови места. А, любимата му част от това е, когато Виктор го глези и му купува всичко, което кафявите му очички видят. Не един път съм се карала на приятеля ми да не го глези, но той винаги само ми се усмихва и ме целува. Разбира се, не пред Колин, все пак не искам да го стресирам още повече. За сега не съм говорила сериозно с него на тема Виктор, но и това ще направя, когато дойде подходящият момент.
   Днес целият ден на доктора му беше свободен и ни покани в неговата къща, тъй като до сега не сме били там, а Колин много искаше да види колекцията от колички, за която Виктор всеки път му разказва. Нямаше как да откажа и след като се на закусвахме, двамата тръгнахме. Пътуването не беше толкова дълго, тъй като къщата му беше почти в центъра на града, но докато тръгнем мина поне още един час. Отне ми доста време и усилия да облека моя непослушник и да го приготвя. А, аз, както винаги, се приготвих набързо. Облякох първите къси панталонки, които хванах, една бяла тениска, разпуснах си косата и това беше. Може би трябваше да се погрижа повече за външния ми вид, но Виктор вече ме е виждал и в по-лоши случай и щом до сега не е избягал, значи ще понесе и това.
   Щом пристигнахме пред къщата, която се оказа доста по-голяма, отколкото очаквах, Виктор ни чакаше и беше приготвил обяда. Естествено, обаче Колин настоя той първо да го разведе из къщата и след това да обядваме. Аз нямах нищо против, а и как човек може да откаже на моето сладурче. Виктор извади колекцията си с колички и му обеща, че след обяда ще му позволи да си играе с тях, а Колин се зарадва така все едно беше Коледа. Веднага след като си изяде и последния картоф в чинията, хукна към другата стая, а ние останахме в кухнята и раздигнахме масата. Беше приятно, говорихме си за дребни неща, нищо сериозно, а след това Виктор ме заведе в хола и двамата седнахме на дивана.