Абсолютна свобода не съществува: съществува само свободата да изберем нещо и от този миг насетне, да се чувстваме обвързани от собственото си решение.
Ние взехме своето решение. Да избягаме!
Какво ще стане, когато двете момичета избягат от з...
- Шуга разкарай се веднага от стаята –/каза Леа в ярост./
/Безмълвен той стана от студения под и се запъти към изхода на стаята, но точно преди да затвори врата се обърна към Кира и каза с дяволита усмивка на лице:
- Ще довършим друг път.
*тряскане на вратата*
/От името на Леа./
- Кира .. нещо да ми кажеш.
- Да се целуваш е жестоко.
- Мале човек, четеш ми мислите.
- Сериозно, трябва и ти да пробваш!-/каза въодушевено Кира./-Казвам ти устните му ме подлудяваха.
- Мхмм ще си намеря някое опитно зайче. Таа .. нека забравим какво видях, да минем на важния въпрос. Искаш ли да се поразходим из града?-/попита Лиа с невероятно сериозен поглед в очи./
- Добре, кога тръгваме? - /попита Кира./
- Още сега.-/извика Леа по мотивирана от всякога./
- Добре .. само ми дай 2 минути да се оправя и идвам
- Нямаш грижи .. аз ще кажа на останалите, че ще излизаме.
/Излязох от стаята на Kира и започнах да слизам безкрайните стълби на тази къща. Стигнах вратата на подземния тежа и влязох без дори да почукам. Щом влязох всички погледи се забиха право в мен. За миг ми стана неловко, но бързо отмина./
- Момчета,иок аз и Кира излизаме на пазар, пазете къщата и внимавайте да не я подпалите.
- Защо да я пазим? Не е като нещо да се случи.-/каза Шуга и пренебрежително подмина Леа с думите./- Единствените нахлували тук сте вие.
- Не го слушай Леа.-/каза Джин с усмивка./- Той ви харесва е поне Кира.
- Стига да не си водите приятели, няма проблеми, нали?-/каза Хоуп./
- Там е проблема, че... -/тръгна да Казва нещо Леа, но беше прекъсната./
- Хоуп!-/побутна го РМ./
- Каза ли нещо Леа?-/попита Джин./
- Не,не нищо.
- Ясно,ясно разбрах.-/каза Хоуп и отиде да полегне./
- Може ли и ние да дойдем? – /попитаха Ви и Джунгкук в един глас./
- НЕ МОЖЕЕ!!! - провикна се Кира от горния етаж.
- Съжалявам момчета .. отиваме по женски – отвърна им Леа.
- Ама ама новата колекция на GUCCI. Явно ще трябва да чакам да си я взема чак когато почнат да правят доставки, ТОЕСТ НИКОГА.-/каза Ви и разстроен излезе от стаята./
- Охх...
-Няма нищо, Леа. Тръгвай вече, че нещо им става.-/каза РМ./
/Двете момичета тръгнаха въодушевени към гаража на къщата, за да си изберат кола с която да отидат до центъра на града./
- Ехаа – каза Кира.
- Това е нашата кола! – усмихна се Леа с дяволска усмивка.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
/С бясна скорост те потеглиха към най-големия мол в Сеул. Бяха откраднали малко от спестяванията на момчетата и цял ден ръсеха пари за щяло и нещяло./
