Абсолютна свобода не съществува: съществува само свободата да изберем нещо и от този миг насетне, да се чувстваме обвързани от собственото си решение.
Ние взехме своето решение. Да избягаме!
Какво ще стане, когато двете момичета избягат от з...
/Чим набързо влезе в стаята и седна на леглото до нас/
- От кога? – попита Леа.
- Вече станаха 3 месеца.
- И чак сега разбирамее? – шашна се Чим.
- Ооо … ето защо имаш повишен апетит и си купуваш широки дрехи … коремчето е пораснало!
/Изхили се Леа./
- Шуга, знае ли? – попита Джимин.
- НЕЕ *започнаха да течът леки сълзи*
А-АЗ просто .. не мога да му кажа. Той не иска деца.
Ретроспекция~
- Шуга, спиш ли?
- Нее.
- Искаш ли да си говорим? .. не мога да заспя?
- Добрем .. за какво искаш да говорим?
- Ами не знам … би ли искал да си имаме дете?
Край на ретроспекцията
След този ми въпрос той започна да се смее и каза, че не може да си ни представя като родители. От тогава аз съм му сърдита и си спя в стаята. Не знам просто как да му кажаа .. продължих да роня крокодилски сълзи.
- КИРА КАКВО СТАВА? – с гръм и трясък Шуга отвори вратата.
- Скъпа, добре ли си?
Миг след като той зададе въпроса си, тя внезапно припадна.
От името на Шуга
Какво и имаше??? Не изчаках и миг повече. Вдигнах я на ръце и я заведох в най-близката болница.
Вече от час седя и няма никакви вести за нея.
По едно време една от медицинките сестри в стаята излезе и се насочи към мен.
- Вие ли сте съпругът на момичето?
- Ами може да се каже? – отговори срамежливо Шуга.
- Не се притеснявайте … на бебето му няма нищо. Жена ви има лека настинка. Трябва да се грижите за нея в близките месеци.
- Бебе? – Шуга остана озадъчен … за миг все едно гръм го удари от ясно небе.
🙈🙈🙈🙈🙈🙈🙈🙈🙈🙈🙈🙈🙈🙈🙈🙈
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
