Golden Lie with Diamond Life

Глава 12

/2 през нощта/

/От името на Леа./

/От толкова много танцуване не си чувствах краката. Бях адски изморенa, а и просто искам да се прибера и да поспя. Тръгнах с бавна крачка към хотела. Беше доста зловещо, но не ме е страх особено, все пак съм звяр в бойните изкуства. Дали ми е високо самочувствието, неее само ми се струва. Джимин цяла вечер не ми обърна никакво внимание... зарибяваше се с някакви коври ако и аз се обличах така до сега да си бях легнала не с половината ми направо целия Хавай, а мислех, че се интересува от мен. Това момче просто не знае какво изпуска какъв крак, какъв задник, какво нещо. – мислеше си Леа./

/След като стигнах така очакваното с нетърпение легло се хвърлих със засилка, затворих очи и се унесох в света на сънищата./

/На сутринта./

- АААА!-/извика Леа и писаците й сигурно се чуха из целия хотел./

- Охх ушите ми!-/каза Джимин като се зави през глава./

- Какво правиш в леглото ми и защо ... ЗАЩО СИ ГОЛ!!!!!?????

- Извинявай де, вчера съм пийнал повече и съм объркал стаите.-/след думите си той стана от леглото и по голо дупе тръгна към неговия палат(стаята му)./

/Страхотна сутрин, нямам думи. Аз... аз видях Джимин ГОЛ. Това ми се струва хем отвратително хем изкусително. Трябва да се стегна. Станах от леглото и се запътих направо към банята. Хвърлих си един душ набързо, измих си зъбите, след което се облякох и тръгнах из коридорите на хотела. Знам, че долу има шветска маса и нямам намерение да я пропусна./

/Докато си вървях спокойно из коридорите изведнъж чух двама мъже да си говорят. Сториха ми се подозрителни затова залегнах и заслушах./

- Сигурно ли е, че са те?

- Да сър. Вчера случайно попаднахме на тях.

- Добре, досегашната Ви мисия отпада, викнете подкрепления може да са въоражени и не ги подценявайте. Те бяха най-добрите ни агенти.

- Слушам, шефе!

/Оуу, това не е никак добре. Веднага трябва да намеря Кира.- помисли си Леа. Хукна към стаята на Шуга, Кира трябваше да е там./

*силен трясък от отварянето на вратата*

- КИРАА!!! Ами извинете, че Ви прекъсвам, но трябва да поговорим.