Абсолютна свобода не съществува: съществува само свободата да изберем нещо и от този миг насетне, да се чувстваме обвързани от собственото си решение.
Ние взехме своето решение. Да избягаме!
Какво ще стане, когато двете момичета избягат от з...
- Наистина ми е интересно в какъв свят живееш...-/каза Леа./-Как мислиш не са ли ни ядосани?
/Ретроспекция – преди полета./
/Момчетата се приближиха към нас./
- Усещаш ли напрежението, Кира.
- Ще се направя, че нищо не съм чула и нищо не съм видяла и ще си тръгна.-/каза Кира с пребледняло лице./
- Не можеш!-/каза Леа по-бледа от нея./-Не можеш да ме оставиш с тях, те са чудовища.
- На три!-/каза Кира./
- 1-/каза Леа./
- 2-/каза Кира./
- 3!!!!-/извикахме двете в един глас./-БЯГАЙЙЙЙЙ!!!!
/Хвърлихме багажа на земята и почнахме да бягаме. С периферието си видях как Джимин само повдигна глава и спря:
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
/...Охраната директно ни сграбчи и последното, което видяхме от момчетата бяха гърбовете им, когато се качваха в самолета. След като ни отведоха и качиха на самолета ни сложиха на две места. Като закопчаха с белезници ръцете ни за седалките на които бяхме седнали. Нямаше къде да бягаме./
/Край на ретроспекцията./
- Абе не се впрягай, всичко ще е наред!
- Кира... ти май не осъзнаваш, в какво положение сме, закопчани сме с белезници за седалките си!!!
- Леа , виж каква снимка направих.
¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.
- Лооо, яка е!!... Чакай ти въобще слушаш ли ме!?
- За какво говореше?
- КИРАААА!!!
- Добре де слушам, слушам айде.
- Чувствам се все една съм на най-забутаното място.
- Ако имаше трета класа, това щеше да е четвърта.-/каза Кира и леко разбута паяжината над главата си./
- На багажа му е по-добре.-/каза възмутено Леа./
- Е чак пък толкова.
- По-добре е помниш ли мисията до Мадрид, пътувахме с багажа.
- Абе ние бяхме ВИП багаж.
- Оххх не мога бееее адски гадното ми е тук Кира.
- Абе не са те чукали скоро, много си се стегнала. Стига мрънка!
- Не се говори така...-/каза шепнешком Леа./-.. има сумати хора по край нас.
- Къде ги видя тия хора, щото май аз съм сляпа!?-/провикна се Кира./
- Добре де, аз съм тук.
- Да знам, виждам! Аз на теб говоря маймуно.
/Много часове по-късно./
/Вече бяхме в Корея, така и не видяхме момчетата докато не слязохме от самолета, те пътуваха с частния им, а ние бяхме и аз не знам в какво бяхме още повече на какво седяхме. /
- А, сега?-/каза Леа./
- Чакаме.-/каза Кира./
- Какво чакаме?
- Да ни махнат белезниците.-/каза Кира./
- Мисля, че ще си почакаме.-/каза Леа./
- И аз така мисля.-/съгласи се Кира./
/След това те се спогледахме и в един глас почнаха да викат:
- ЕХОО!! НЯКОЙЙЙЙ??? ПУСНЕТЕ НИИИИИИ!!!!!
- Чакаййй!-/каза Леа, като очите й светнаха./
/Дръпнах главата на Кира към мен и взех една от фибите й, при което мое действие тя изпищя, защото я оскубах./
