BTS живеят отсреща [ЗАВЪРШЕНА]

🧡2🧡

Легнах на леглото. Замислих се, на 22 съм. Казват , че това е най-хубавата възраст. Но аз все още не съм имала гадже.

И отново странни мисли изникнаха в главата ми. Представих си срещата  ми с тези две грозновати момчета....

Не е като да съм много предирчива.Имала съм възможности да излизам с момчета. Но има един голям дефект.

И отново потънах в мисли. Мисли или по точно спомени които исках да забравя. Когато бях на 17 харесвах едно момче, Сухо

Аз бях седнала на една пейка в училищният двор. Той се прбилижаваше бавно към мен. Зад гърба си държах една кутийка. Сухо вече беше застанал срещу мен.

Сухо-Съжалявам.Знам , че закъснях.

Аз се вцепених не можех да кажа нищо. Както винаги станах червена.

Сухо-Защо искаше да ме видиш?

Аз отново мълчах.

Сухо-Има ли да ми казваш нещо?
Аз-Всъщнот.....

И аз отно забих .

Дефектът  ми е, че се вцепенявам когато говоря с момчето което харесвам.

Сухо-Това е толкова типично за теб.

И станах още по червена.

Сухо-Тръгвам си.

Дефакто превръщам се в червен камък. Дори да се влюбя в готиния съсед отсреща, ще се вкаменя така или иначе.Така ,че нямаше нужда да се надявам на нещо.

Преместих се на дивана в хола с голям пакет чипс. Пуснах си BTS и се загледах замечтано в телевизора.

Погледнах към Тае.

Аз-Той е толкова красив!

Засмях се , но нещо друго ми привлече вниманието. А именно брат ми. Той отново се биеше със закачалката за якета.