New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

35

Събудих се към 10. Най-накрая да се наспя спокойно. Днес е понеделник и няма да имаме лекции до 5 януари, което е много хубаво. Мама ще дойде утре и много се радвам. Нямам търпение да я видя най-накрая. Станах от леглото и отидох в банята да си взема душ. След това си измих зъбите и започнах да суша косата си. Когато бях готова със сушенето на косата си облякох чисти дрехи и слязох долу в кухнята.

Грейсън беше гол до кръста и правеше закуска. Той се обърна към мен и ми се усмихна. Аз си сипах кафе и седнах на масата.

-Добро утро!-поздрави ме той весело.
-Добро да е.-отвърнах и се прозях. Забелязах че гърбът му беше целият надран. Нат също влезе в кухнята и седна на масата до мен. Косата и беше рошава. Ето защо Грейсън е в добро настроение. Аз отпих от кафето си.
-Мисля че трябва да си потърся квартира.-казах и Грейсън ме погледна объркано.
-Защо?-попита той.-Виж колко ни е хубаво.
-Даа, но не искам да ти преча.-казах и се засмях нервно. Нат започна все по-често да остава тук и не искам да им преча, когато... знаете.
-Може да си наемем квартира заедно. Аз също искам да се изнеса от нашите вече.-предложи Нат.
-Защо не се преместиш при мен?-попита Грейсън и Нат го погледна.
-Грейсън, още сме малки да живеем заедно. Цял живот ще ме гледаш, спокойно. Радвай се на живота докато можеш.-каза му Нат и аз се засмях. Грейсън само се почеса по врата и си продължи да прави това което прави. Той ни сложи в една чиния пържени яйца на очи с бекон. Ние му благодарихме и започнахме да се храним. Докато закусвахме Нат проговори.

-Искате ли днес да се разходим в парка? Отдавна не сме излизали.-предложи Нат.
-Добре.-съгласих се и Грейсън кимна.
-Ще пиша на Зейн да му кажа след един час да ни чака в парка до университета.-каза Нат и ние кимнахме. Тя извади телефона си и му писа.

Нахранихме се и Грейсън и Нат отидоха да се оправят. След половин час вече бяха готови и тръгнахме към парка. Зейн ни чакаше на една пейка и като ни видя се изправи и дойде при нас.

-Здравейте!-поздрави ни той.
-Хей, брат! Как си?-поздрави го Грейсън.
-Добре, вие?-попита той.
-И ние така.-отговори Грейсън и той само кимна. Зейн ме погледна и ми се усмихна. Аз също му се усмихнах и се изчервих леко. Нат го побутна леко по лакътя и той я погледна объркано.

Тръгнахме да се разхождаме из парка. Минахме покрай няквакви момчета, които свиреха на китари и спряхме, за да ги слушаме.