New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

60-The end?

Един месец по-късно

След като катасрофирах не стоях много в болницата. Само два дена и ме изписаха. Докторът ми беше казал да си почивам и да не се претоварвам и за това две седмици не ходих на лекции. Нат ми даваше записките си и учих чрез тях. Зейн засне клипа за песента си и днес щяха да я пуснат. Грейсън все още говореше за казино и май другата седмица ще ходи да подготвя документи, а Нат почти засне филма.

Станах от леглото и отидох в банята. Взех си душ и си измих зъбите. Изсуших косата си и се облякох. Застанах пред огледалото и си сложих лек грим. Нищо особено, просто спирала, очна линия и гланц за устни. Сложих си колието от Зейн и се напръсках с парфюм. Прибрах нещата си в чантата и отидох в хола при Нат.

-Готова ли си да тръгваме?-попитах я и тя кимна. Взе си нещата и двете излязохме от апартамента. Качихме се в асансьора и натиснахме копчето за партера. След 2 минути вратите на асансьора се отвориха и ние излязохме. С Нат се насочихме към моята кола и аз я отключих. Зейн я беше завел на ремонт докато бях в болницата, за което съм му много благодарна. Влязохме вътре и аз запалих и потеглих към университета.

Не след дълго вече бяхме в двора на университета и чакахме момчетата. С Нат седнахме на пейките отвън и аз извадих телефона си. Разгледах социалните мрежи и отново го прибрах. Вдигнах погледа си и видях момчетата да се приближават към нас. С Нат се изправихме и се усмихнахме. Те дойдоха при нас и ни целунаха.

-Как са най-прекрасните момичета?-попита Грейсън и ние се засмяхме.
-Доста добре.-отговори Нат и ме погледна.
-В колко часа да очакваме песента ти?-попитах Зейн.
-Кол каза, че ще я пуснат в 20:00.-отговори Зейн, но не изглеждаше да се радва.
-Всичко наред ли е?-попитах го, а той само кимна леко.
-Искате ли да дойдете внас тази вечер и заедно да чуем песента?-предложи Нат.
-Добре.-съгласиха се момчетата и влязохме в университета. Отидохме в стаята и заехме местата си. Лекторът след малко влезе и започна да преподава.

Гледна точка на Зейн

След лекциите с Грейсън отидохме у нас. Трябваше да му кажа какво съм решил. С него седнахме на дивана и той ме погледна в очакване.

-За какво толкова искаше да говорим?-попита той.
-Ще замина за Ню Йорк.-отговорих му и той ме погледна с широко отворени очи.
-Ти полудя ли? Значи наистина ще оставиш Алисън? Какво, шибаните пари са по-важни от гаджето ти ли?-започна да вика Грейсън.
-Да не мислиш, че искам да я оставя? Правя го за нейно добро. Ако не замина с Кевин, тя може да пострада по-тежко.-обясних му.
-И кога заминаваш?-попита Грейсън.
-Утре.-отговорих му.
-Как така утре? Каза ли на Алисън?
-Не съм. Тя не знае за Кевин. Грейсън, направи ми услуга и не ѝ казвай. Когато разбере просто се направи, че не си знаел.-помолих го.
-Защо не ѝ кажеш истината?-попита той.
-Защото тя ще се опита да ме спре и ще направи нещата по-зле.-обясних му.
-Добре. Щом си го решил, твоя работа. А ще се върнеш ли изобщо? Какво ще стане с кариерата ти?-започна да задава въпроси Грейсън.
-Не знам кога ще се върна. Надявам се да се измъкна някак. Колкото до кариерата, говорих с Кол и той каза, че има офис в Ню Йорк и това няма да попречи да се развивам.-отговорих му.
-Ясно.-кимна Грейсън.
-Искам като замина, да ми казваш как е Алисън. Искам да знам дали е добре.-казах му и той кимна. Поговорихме си и за други неща, докато не стана време да отиваме при момичетата.