New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

49

Събудих се от дразнещата аларма. Отворих очите си и първоначално не знаех къде съм. Отне ми няколко секунди, за да се сетя, че вече не живея при Грейсън. Станах от леглото си отидох в банята. Взех си бърз душ и си измих зъбите. Оправих косата си и я оставих да се спуска свободно. Облякох си дрехите и излязох от стаята си. Отидох в кухнята и направих кафе. След малко Нат се появи и двете седнахме на масата.

-Добре ли спа?-попита Нат.
-Да, ти?
-Аз също. Харесва ли ти тук?-попита отново.
-Да много.-отговорих ѝ и отпих от кафето си.-Все още не знам какво ще купя на Зейн за рожденния му ден.-въздъхнах отчаяно.
-Аз ще му взема парфюм.-каза Нат. Започнах да мисля, но нищо не ми идваше на ум. От какво има нужда Зейн. Мамка му, Алисън! Ти си му гадже, как може да не знаеш от какво има нужда? Запитай се сама. Супер отново си говоря сама. Дано да ми хрумне нещо през деня иначе не знам какво ще правя. С Нат си изпихме кафетата и си взехме нещата. Излязохме от апартамента и се насочихме към колите си. Всяка се качи в нейната кола и потеглихме към университета.

30 минути по-късно вече бяхме на паркинга. Слязохме от колите си и се насочихме към двора. Видяхме Зейн и Грейсън да си говорят и отидохме при тях.

-Ето ги и нашите момичета.-каза Грейсън и целуна Нат. Зейн също ме целуна.
-Какво си правите?-попитах.
-Нищо, говорим си за вас.-отговори Зейн и аз го погледнах объркано.
-И какво по-точно си говорите за нас?-попитах.
-Ами че много ви обичаме и други като вас няма да намерим.-отговори Зейн и аз се усмихнах и го целунах.
-И ние ви обичаме.-казах.
-Я вижте влюбените гълъбчета. Толкова сте сладки, направо ще повърна.-появи се Клоуи. Аз я изгледах лошо.
-Разкарай се. Ти като си нямаш кой да те обича, ние не сме ти виновни.-отвърна ѝ Нат.
-И от къде знаете, че нямам?-повдигна вежда Клоуи и се усмихна.
-И кой ще те обича пък теб?-изсмях се и в този момент се появи Джак. Той застана до нея и я прегърна. Тя го целуна и аз извърнах поглед.
-Алисън, завиждал ли? Жалко, ако беше тръгнала с мен сега ти щеше да си на нейно място, но ти избра да бъдеш с идиот.-каза Джак и Зейн се напрегна.
-Затваряй си грозната уста Джак и се разкарай. Вземи и гаджето си с теб.-обади се Зейн.
-Алисън, послушай ме, остави го. Ще те нарани.-каза за последно Джак и тръгна заедно с Клоуи. Той пък от къде знае, че ще ме нарани? Писна ми вече от тях.
-Не мога да ги понасям и двамата.-каза изнервено Зейн. Аз хванах ръката му и преплетоха пръстите му.
-Остави ги. Хайде да влизаме, лекциите ще започнат.-казах и влязохме в университета. Отидохме в стаята и заехме местата си. Лекторът влезе и започна да преподава.

Лекциите свършиха и сега бяхме в двора на паркинга. Грейсън щеше да дойде вкъщи, за да обсъдим рожденния ден на Зейн.

-Искате ли да отидем на кино?-попита Зейн.
-Ммм... няма да мога. Мама иска да ѝ помогна с... едно нещо.-отговори Нат и Зейн я погледна странно.
-Съжалявам братле и аз няма да мога. Трябва да закарам колата на ремонт.-каза Грейсън и Зейн погледна към мен.
-Али?-попита.
-И аз няма да мога, съжалявам. Трябва да си до оправя нещата в апартамента. Обещавам другия път да отидем.-усмихнах му се, а той се намръщи.
-Добре, както кажете.-разсърди се и се качи в колата си без да каже нищо повече. Голямо е дете.
-Разсърди се.-каза Нат и се засмя леко.-Такова е дете.
-Кой го каза?-обади се Грейсън и Нат го изгледа лошо.
-Ще тръгваме ли?-попитах и те кимнаха. Качихме се по колите си и потеглихме. След малко бяхме в апартамента и обсъждахме партито.

-Така, какво ще правим?-попитах.
-Мисля да украсим тук, ще поръчаме торта и...-предложи Нат, но Грейсън я прекъсна.
-Ще вземем алкохол.-обади се Грейсън и ние извъртяхме очи.
-Това е ясно. Вие без алкохол не можете.-казах и Грейсън повдигна рамене.- Значи ще го направим тук?
-Да.
-Добре. Каква да бъде тортата?-попитах.
-Зейн обича шоколад.-каза Нат и аз кимнах.
-Значи ще бъде шоколадова. Може да кажем отгоре да има фигрка, която пее на микрофон?-предложих и те кимнаха.
-Това е добра идея.-съгласи се Нат.
-Мда... Зейн напоследък ми се вижда малко странен.-каза Грейсън и аз го погледнах объркано.
-В какъв смисъл?-попитах.
-Ами не знам. Държи се малко странно.
-Не съм забелязала.-казах.
-Може да ми се е престорило.-повдигна рамене Грейсън.-Аз ще тръгвам, защото трябва да изведа Лео на разходка. Ще се видим утре.-каза Грейсън и стана от дивана. Целуна Нат по устата и си тръгна.

С Нат решихме да си поръчаме пица, защото и двете ни мързеше да готвим. Пуснахме си малко музика и реших да се обадя на Зейн, но се включи гласовата му поща. Сигурно има работа. Не ми се вярва още да се сърди. Реших да му напиша съобщение.

"Още ли се сърдиш?😊
Обади ми се, когато можеш. Липсваш ми.😕💋"

Изпратих му съобщение и пицата дойде. С Нат седнахме на дивана и си взехме бутилка с вино. Наядохме се и след това си легнахме. Зейн не ми беше звънял или писал. Дали е добре? Реших да му се обадя отново, но той не ми вдигна. Опитах още няколко пъти, но нищо. Накрая се отказах и си легнах. Утре ще говоря с него.