New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

5

Тъкмо си бях затворила очите и някой ми писа. Взех телефона, за да проверя кой е и беше непознат номер.

"Хей, красавице! Помниш ли ме?"

Кой по дяволите е това? И откъде ми има номера?

"Кой си ти?"

Реших да попитам. Не чаках дълго за отговор. Веднага ми отговори.

"Аз съм Джак. Запознахме се на партито."

"Мда, спомних си. От къде ми имаш номера?"

"Имам си начини. Както и да е искаш ли да излезем някой път?"

"Може."

"Супер. Ще се видим в университета.Чао!💋"

След това си изключих телефона и заспах.

На другия ден

Събудих се от "прекрасната" ми аларма. Станах и отидох до банята да се оправя. Измих си зъбите и си сложих спирала и гланц. Облякох си черни дънки, тениска на Adidas и сива жилетка. Взех си чантата и слязох долу при Грейсън.

Вече бяхме в кафето до университета и чакахме Нат и Зейн. Аз си взех фреш от портокал, а Грейсън кафе. Нат и Зейн дойдоха след 5 минути. И двамата си бяха взели кафе. След като си изпихме нещата, влязохме в университета.

Часоввте минаха нормално. Сега чакам Грейсън пред университета, за да се приберем. Нат каза, че ще ми прави компания и ще изчака с мен.

-Е, какво става с Грейсън?- попитах я и ѝ намигнах.
-Нищо, какво да става.
-Мм не знам. Изглежда се сближавате.
-И аз така мисля. Отначало като се запознахме той не ме харесваше особено, аз също де. Не знам защо, просто ми беше неприятен.- каза и повдигна рамене.-Като говорим за Грейсън, ето го.- тя посочи братовчед ми, който идваше насам със Зейн. Сърцето ми забърза ритъма си, когато се приближи. Защо ми влияе така?

-Хей, момичета. Как сте?-попита Зейн. Ох толкова е сладък. Алисън осъзнай се, говориш като някоя кифла.
-Добре.-отговорихме двете с Нати.
-Ъм... здравей Нати.-каза Грейсън някак си нервно и се изчерви.
-Здравей.-отвърна му Нати и се изчерви като него. Ние със Зейн стояхме и ги гледахме.
-Алисън, имам работа и няма да може да се приберем заедно. Но Зейн ще те закара. Нали Зейн?-погледна го Грейсън.
-Да, разбира се.-каза му Зейн.-Хайде да вървим.-каза и тръгна. Сбогувах се с Нат и тръгнах след него. Качихме се в колата му. Беше черен джип. Пътувахме в тишина, докато не реших да завържа някакъв разговор.