Събудих се в 9 часа. Днес лекциите ни започваха от 11, за това имах време да си поспя. Станах и си взех душ. Измих си зъбите и се облякох. Слязох долу и си направих сандвич и фреш от портокал. Излязох на терасата и седнах на масичката. Наслаждавах се на гледката. Лос Анджелис е красив град. Имаш много възможности тук. Трябва да започна работа, защото няма да чакам на Грейсън да ме издържа. Може да работя в някоя книжарница или в магазин за дрехи. Или в някое кафене. Не знам ще го измисля. Докато размишлявах Грейсън дойде. Седна до стола до мен и отпи от кафето си.
-Наслаждаваш се на гледката?-попита.
-Мхм. Лос Анджелис е хубав град.
-Така е. Имаш ли някакви планове за днес?
-Не знам. Мисля да отида на фитнес. Отдавна не съм ходила.-казах му и отпих от фреша си.
-Може да отидем заедно.-предложи Грейсън, а аз кимнах.
-Колко е часът?-попитах след кратко мълчание.
-10:15.-отговори Грейсън, а аз скочих.
-Трябва да тръгваме, ще закъснеем.
-Добре... хей, ще може ли да ме закараш?-попита Грейсън и се усмихна.
-Разбира се. А сега се оправяй и да тръгваме.-наредих му и той отиде да се оправя. След 5 минути беше готов. Слязохме в паркинга и аз отключих колата си и седнах на шофьорското място, а Грейсън седна до мен.Пътувахме в тишина. Докато Грейсън не усили радиото и започна да грачи като гарга. Това беше цяло изпитание за мен. Едвам се сдържах да не го изхвърля от колата. Спрях на паркинга на университета и слязохме от колата.
-Я виж ти, Алисън има нова кола.-каза Клоуи.-Хубава е. Явно се възползваш от това да си братовчедка на Грейсън.-каза заядливо кифлата. Кръвта ми кипна.
-Аз да не съм като теб и да харча парите на скъпото си татенце.-отговорих ѝ, а тя се намръщи.
-Никой няма да те хареса ако се държиш така с хората, миличка. Ами да ето защо си нямаш гадже.-каза и започна да се смее. Звучеше като умираща патка с бронхит. Кой се смее така?
-Виж какво Клоуи, спри да се дразниш. Аз не съм като теб да се лепя на всеки срещнат и да му се умилквам. Скъпа това, че носиш Шанел не те прави специална.-казах ѝ и тръгнах към сградата. Грейсън тръгна след мен.-Затвори ѝ устата. Май можеш да се оправяш сама и нямаш нужда от скъпия си братовчед.-каза Грейсън и се засмя.
-Разбира се, че мога да се справя сама.-отговорих леко изнервено.
-Какво става тук? Защо си изнервена?-попита Нат, когато влязохме в стаята.
-Клоуи започна да се заяжда с Алисън. Но Али ѝ затвори устата.-отговори ѝ Грейсън.
-Само така момиче, както съм те учила.-каза Нат и си дадохме пет.-Щях да те питам... искаш ли да отидем на кино тази вечер?
-Ами добре! Ще ходя на фитнес след лекциите с Грейсън. За това може към 8 да отидем?-предложих.
-Става.-съгласи се тя.
-Нещо против ако и ние се присъединим?-появи се Зейн и попита. Нат погледна към мен за отговор, а аз и кимнах, че съм съгласна.
-Без вас на къде?-каза и в този момент лекторът влезе.
ESTÁS LEYENDO
New beginning [ЗАВЪРШЕНА]
FanficАлисън Купър е едно 19 годишно момиче. Мести се в Лос Анджелис, за да учи в университет. Дали ще намери любовта на живота си? Дали ще открие истински приятели или само врагове? Продължавайте да четете!