New beginning [ЗАВЪРШЕНА]

39

Снощи вечерта останах да спя в Нат. Имах нужда някой да ме изслуша и успокои. Пихме вино... Доста вино. Разказвахме си случки от детството, за бивши гаджета, разказах ѝ за баща ми и след това си легнахме. На сутринта се събудих и не бях в настроение. Болеше ме. Знам че не е имало нищо между нас, но все пак боли да видиш човека, когото обичаш да е с... друга. И то с тази, която му разби сърцето. Може би Зейн наистина не изпитва нищо към мен и аз само съм се залъглава.

Прибрах се в апартамента на Грейсън и веднага се качих в моята стая. Легнах на леглото и се загледах в тавана. Сигурно приличам на зомби, но не ме интересува. Днес не искам да говоря с никой и не искам да виждам никой. Оставих си телефона на нощното шкафче и се опитах да заспя. Това обаче не се получи, защото когато затворя очи виждам тях. Как се целуват. Мамка му, защо не мога да спра да мисля за това? Живота е гаден. Станах от леглото и отидох в банята да си взема душ. Съблякох си дрехите и влязох под душа. Пуснах топлата вода и застанах под душа. Водата се стичаше по тялото ми и се почувствах малко по-добре. Стоях около 30 минути и излязох. Облякох си бельо и пижамата. Вързах косата си на рошав кок и легнах на леглото. Чух някой да чука на вратата ми и измрънках тихо.

-Влез.-казах и вратата се отвори. Грейсън подаде леко главата си.
-Добре ли си? Прибра се една такава... депресирана?-попита той и влезе в стаята и седна на леглото ми.
-Да, всичко е наред. Направо страхотно.-казах съркастично.
-Можеш да ми споделиш.-погледна ме Грейсън.
-Добре съм, не се притеснявай. Просто днес не съм в настроение.-казах му и той кимна.
-Ще ти оставя Лео да ти прави компания. Може да споделиш на него, щом не искаш на мен. Добър слушател е.-каза Грейсън и извика кучето. То се качи при мен на леглото и се сгуши в мен. Грейсън излезе от стаяата и затвори вратата. Аз издишах и Лео постави главата си на корема ми и ме погледна.
-Хей, приятел! Лесно ти е на теб.-казах тихо и го погалих. Той затвори очи и се сгуши още повече в мен. Аз продължавах да го галя и съм заспала неусетно.
...
Събудих се от звънящия ми телефон. Протегнах се до скафчето и го взех. Вдигнах и го поставих до ухото си.
-Ало...-казах сънено и все още не отварях очи.
-Стига си спала, момиче. Ставай и се оправяй, ще излизаме.-каза енергично Нат и аз изпъшках.
-Не ми се излиза.-измърморих.
-Оо, я стига. Няма да се сдухваш заради този идиот. Ставай и се оправяй. И облечи нещо по-официално. Ще ти пратя адреса след малко и ако не си там в 7 часа, повече няма да ти бъда приятелка.-каза Нат и аз отворих очи.
-Чак...-не успях да довърша, защото тя ми затвори. Изправих се леко и изпуфтях. Нат ми прати адреса и аз извъртях очи. Станах от леглото и започнах да избирам дрехи. Взех една червена рокля, къса малко над коляното. Накъдрих си леко косата и се заех с правенето на грима. Сложих си спирала, очна линия, фон дьо тен, малко руж и накрая червено червило. Отдавна не си бях слагала толкова грим, но имах нужда. Изглеждах като плашило и трябваше да се приведа във вид. Обух черните си токчета и взех малка черна чантичка, където прибрах парите, телефона и ключовете си. Сложих си гривната на Нат и се напръсках с парфюм. Взех телефона си и видях, че часът беше 18:28. Погледнах се за последно в огледалото и слязох надолу. Казах на Грейсън, че ще излизам и излязох от апартамента. Качих се в колата си и потеглих към адреса, който ми даде Нат. Не след дълго вече бях на мястото. Слязох от колата и пред мен имаше един много хубав и изискан ресторант. Извадих телефона си и звъннах на Нат.