Различен Следовател Книга Първа

Пролог

Този текст е противоестествен на силите на Светлината.

Нощен Патрул

Този текст е противоестествен на силите на Мрака.

Дневен Патрул

Този текст е категорично забранен за разпространение и е в нарушение на Великия Договор.

Европейското Бюро на Инквизицията

Този текст е позор за пагона.

МВД

Хората обичат невидимото. Особено приказките за магове и вълшебници, върколаци и вампири, и друга подобна паплач. Докато не се сблъскат на живо с тях. Тогава интересът изчезва на секундата и се сменя с безпокойство. Кое е истина и кое – лъжа? И дали не си ходеща вечеря? Какво можеш да срещнеш зад ъгъла...

Казвам се Наташа и съм Универсален маг. Такива не сте ги чували, нали? Няма и да чуете, защото сме почти изчезващ вид, за сметка на това пък стар като света. Откакто има Различни, има и Универсални магове. Аз съм дива Различна – което ще рече, че никой не ме е инициирал. Не знаех за Договора, но си имах правила, които винаги спазвах. Все едно нещо ме караше да правя така.

Да не правя лошо на другите, да не проклинам, освен ако не е много, ама МНОГО належащо и нямам друг избор, да не си пилея енергията за глупости, да не оставям да ме правят на маймуна и други подобни. Общо-взето бях извън полезрението на Патрулите, защото мога да се маскирам добре и почти нямам нарушения на Договора.

Живеех си тихо, относително спокойно и в неведение, докато съдбата не реши друго. Влязох по неволя не просто в единия, а и в двата Патрула на Москва. Универсалните магове никой не ги пита, твърде сме малко в световен мащаб, че да ни се оставя избор. Влизаш в Патрула и това е! Ако ли не – Трибунал!

Така стана и с мен. Преди седем години. От тогава съвместявах някак си първо ученето в гимназията, а после и следването в МГУ с дежурствата в Патрула. Като част от Висшите поемах по-скоро административна работа – така че киснех на главата на програмистите или поемах нощните смени (все един Висш или най-малко Първи ранг трябва да има по време на смените) през сесията. Не ме викаха често за оперативни неща, а ако се налагаше – винаги беше за кратко. Влязох в Патрула с достатъчен запас от цинизъм и кофти спомени, че дори Олга, видяла какво ли не, реши, че е по-добре да не ме закача. Обаче никой не избира как ще се развие животът му. Така се случи и с мен.