Различен Следовател Книга Първа

Четвърта глава

- Искате ли чай, Сергей? – попита Хесер привидно дружелюбно и наклони чайника над полупълната му чаша.

Глухарьов поклати глава. Грешен отговор. Бяха ни въвели без пропуски, по бързата процедура, така че вече седяхме в кабинета на Хесер от няколко минути, но той едва сега ни обърна внимание. И по истински източен маниер първо ни предложи чай. Много лошо. Когато шефът кани на чай, явно дълго ще се говори. А много рядко тези дълги разговори са приятни.

- Аз няма да откажа, Хесер, благодаря! – отвърнах аз и подадох чашата си за втора доза.

Шефът чинно я напълни, но се си спести неодобрителния поглед към моя колега, който едва беше докоснал своята чаша. Все пак не каза нищо и си отбелязах да осветля новия си колега за добрите обноски в този кабинет преди да се появим следващия път.

- Такива ми ти работи – измърмори Хесер, докато се настаняваше зад бюрото си. – Дочух, че вчера е имало някакви проблеми с нашата сътрудничка. Носят се слухове за известна агресия...

Глухарьов отговори преди да успея да си отворя устата:

- Вината е изцяло моя, Борис Игнатиевич! Аз разчетох ситуацията погрешно и проявих ненужна агресия. Тя само се защити, за което не носи никаква вина. Ако трябва да накажете някого, нека това бъда аз! – гласът му звучеше стабилно и равно, все едно дава рапорт на висшестоящ.

Не можех да му позволя да ме покрие за моя грешка. В крайна сметка, аз го бях нападнала, пък макар и неволно. Неговата агресия и моето нападение бяха напълно несъизмерими. За Висш да загуби самоконтрол е непростимо. От нашия така наречен екип, аз бях тази, която носи по-голяма отговорност, защото един Различен винаги е трябва да е по-отговорен от един човек (поне така ни казват в курса на Патрула...). Затова не можех да си позволя той да поеме вината. Освен това Сергей представа си нямаше как може да наказва шефът.

- Благодаря ти, че се опита да ме защитиш, Сергей, но това не е точно така – обадих се аз и го сръгах в ребрата, за да млъкне, преди да е изръсил нещо още по-лошо. – Истината е, че аз загубих контрол над защитните си амулети. Прецених неговата агресия като заплаха от много по-висока степен и без да искам го ударих с един от тях.

Хесер вдигна вежди и ни огледа един по един.

- Така, така... Друго имаш ли да ми кажеш?