Различен Следовател Книга Първа

Пета глава

- Защо ме защити пред Хесер?

Седяхме на кухненската маса в дома на Глухарьов и пиехме бира от около час, но едва сега се осмелих да изплюя камъчето. Бяхме започнали с наливането, както си бяхме с униформите. Учудих се, че ме доведе тук, нали уж щяхме да ходим обратно в районното... От друга страна обаче, явно това ченге имаше нещо на ум. И ми беше много любопитно да разбера какво.

- Ченгетата, колкото и да са продажни, не се топят едни други пред началството – отвърна назидателно той и ме погледна с подигравка над ръба на бутилката.

Наблегна на думичката „продажни". Падаше ми се. Изчака малко, за да се почувствам максимално гадно – все пак вината за голяма част от кашата си беше моя – и продължи:

- Освен това, не искам заради мен да ходиш пак на вашия Трибунал – и ми намигна.

Няколко минути мълчах като тресната и реших да потърся отговора на дъното на бутилката. Глухарьов също мълчеше. Той май се беше отказал от идеята да ме пречука. Бях сигурна, че в началото на деня му се въртяха подобни мисли в главата, съдейки по въпросите как умират Различните. Човек обикновено не пита подобни неща като се запознава с някого.

- Виж, аз... – започнах неуверено след малко. – Това значи ли, че ще работим в екип оттук нататък? И че не си ми бесен за вчера и не планираш да ме пречукаш тия дни?

Изстрелях всичко на един дъх, точно като малко дете, което иска нещо и се страхува, че ще му откажат ако млъкне и за секунда. Той кимна и надигна бутилката.

- Точно така, лейтенант!

После се чукна с бутилката в ръцете ми.

- Заравяме томахавката.

- Радвам се да го чуя – въздъхнах аз и отпих голяма глътка.

Впрочем, бирата беше доста прилична. Известно време пихме мълчаливо, преди да задам следващия въпрос, който не ми излизаше от главата:

- Защо ме доведе тук?

Честно казано, очаквах да живее по-богато. Жилището не беше малко, но обзавеждането си беше бедно. Коридорчето беше мрачно и като че ли лишено от душа. Нормалните домове имат нахвърляни чехли покрай стената, закачалката е натоварена подобно на магаре с най-различни знайни и незнайни джунджурии, а през вратите на другите стаи се вижда още безпорядък. В дома на Глухарьов обаче нещата стояха по съвсем друг начин. Беше подозрително чисто, но и се виждаше, че средствата не достигат. Знаех, че ченгетата не печелят добре – това всички го знаят, на теория – но едно е да знаеш, а съвсем друго е да се сблъскаш с реалността. Защо ме беше довел в дома си изобщо, беше онова, което не ми даваше мира.