Седма глава - втора част

3 0 0
                                    

Общо-взето, Надежда Семьоновна приличаше на обикновена отрудена човешка жена. И за да не изневери на този образ, тя ни почна от вратата. Обърна се, естествено, първо към Глухарьов:

- Кажете, нали няма да нараните моя Коля?

Това вече почваше да ме дразни – в крайна сметка аз бях Различната и ѝ бях старша по ранг.

- Коля ли? – попита Глухарьов и се усмихна. – Кой е Коля?

Тя започна да кърши ръце.

- Николай, синът ми.

- Няма да го нараним госпожо – отвърнах раздразнено. – Може ли все пак да влезем? – и кимнах към вътрешността на жилището.

- Ах, да, заповядайте!

Жената сякаш сега се опомни и отстъпи, за да влезем малкото и полумрачно коридорче. Тази жертва на домашно насилие от Различен тип почваше сериозно да ме изнервя. Или искаш помощ и я получаваш като понасяш и последствията, или не искаш помощ и търпиш чудовището, което сама си отгледала, но без възражения. В крайна сметка, оперативните от Нощния щяха да пометат с него.

Глухарьов започна делово да сваля палтото и шала си и реших да последвам примера му, макар че хич не щях да се застоявам. Жената стоеше до нас и чакаше нещо. Любопитно какво.

- Къде е синът Ви? – попита моят партньор.

Можех да го видя къде е през Сумрака, но защо да си хабя силата за глупости...

- В стаята си. Слуша музика – сковано отговори майката.

- Чувам – додадох мрачно аз.

Из апартамента наистина дънеше музика. Метъл някакъв, не разбирам много от тоя шум. За мен тези звуци много приличат на следната ситуация – един се учи да свири на китара, а четирима други му пречат. Има им нещо на тийнейджърите, все едно като станат на тринайсет им ампутират половината нерви и затова стават полу-глухи, та трябва да пускат музиката винаги с максимален звук. Впрочем, и половината разум им ампутираха, била съм на същата възраст, мога да го потвърдя със сигурност.

- Да Ви предложа нещо? – попита жената Глухарьов.

Подозирах, че го направи по-скоро за да отложи срещата ни със сина си, отколкото от учтивост. Дори не си направих труда да я сондирам. Той махна с ръка.

Различен Следовател Книга Първа Nơi câu chuyện tồn tại. Hãy khám phá bây giờ