Различен Следовател Книга Първа

Седма глава - първа част

- Това ли е адресът? – попитах Глухарьов, когато той зави по някаква нашарена с дупки (или по-скоро кратери) задна уличка между блоковете.

Гадни блокове, не много високи, по около седем-осем етажа, но пак гадни. Типичният панелен кошмар – мръсно сив бетон, изпъстрен с петна от ръжда изсъхнали курешки по горните етажи и графити по долните. Общо-взето, пълна дупка.

- Това е! Стигнахме!

Той врътна волана и тръгна да паркира. Огледах мрачното междублоково пространство и се зачудих как е отличил точно тези блокове от останалите, покрай които бяхме минали. На мене ми се виждаха абсолютно еднакви. Номера, естествено нямаше.

Моят колега-човек дръпна ръчната спирачка и каза:

- Слизай! Взе ли си пистолета?

Извъртях очи и изхленчих:

- За какво ми е?

Въпросният кобур страшно много ми пречеше, да не говорим как се заплиташе с презрамките на сутиена. На мъжете им беше лесно. Сигурна бях, че Ирина Сергеевна не носи нищо на рамо. Все още не бях проверила дали е точно така.

- Взе ли го или не? – попита ледено той след като не последва смислен отговор от моя страна.

- Взех го! Нà, виж сам!

Предадох се и разкопчах сакото, че да види, после почнах да си обличам палтото. Това не ми попречи да продължа да мрънкам, естествено:

- Само че не виждам смисъл от него. Не отиваме да го арестуваме. А и да отивахме, това нямаше изобщо да ни помогне. Срещу Първо равнище ще мине само някой със същия или по-висок ранг. За предпочитане, по-висок.

- Въпреки това. Сама каза, че куршум в главата...

Рязко се обърнах и го изгледах с най-строгия си поглед.

- Глухарьов! Да не си посмял да си помислиш подобно нещо дори!

- Само отбелязвам! – Той вдигна примирително ръце. – Все пак е още дете.

- Именно. Слизаме ли?

Глухарьов кимна, така че двамата излязохме от колата и се насочихме към олющения вход. Метална врата, както си му е редът, но издраскана, окривена и ръждясала, отврат. В градинката пълно с найлонови торбички и други боклуци, даже ми се стори, че видях няколко спринцовки под един храст. Още по-голяма отврат. Чудех се какво ли се върти в главата на партньора ми, защото видимо Глухарьов не се трогна ни най-малко от гледката. Той дръпна вратата, естествено беше заключена.