Майор Сергей Глухарьов е обикновено ченге в забутан московски район. Работата му започва и свършва с бюрокрация, ловене на дребни престъпници и купчина висящи дела. Човекът си няма представа, че магията съществува, до деня, когато в кабинета му влиз...
Oups ! Cette image n'est pas conforme à nos directives de contenu. Afin de continuer la publication, veuillez la retirer ou mettre en ligne une autre image.
Майор Сергей Викторович Глухарьов. Това беше името на милиционера, с когото трябваше да работя. Ако трябва да съм честна – налагаше ми се да работя с него. Да се пита Хесер защо и докога е все едно да се чудиш защо слънцето изгрява от изток. Маг от неговия ранг дори не би ме удостоил с отговор. Така че въоръжена с много търпение и листчето с написаното име влязох в тъй нареченото Пятницко районно и се зачудих, защо точно аз? Можех да изредя деветдесет и девет хиляди причини защо не ставам за поста, но Хесер беше категоричен, че отивам аз и никой друг. Първата и най-очевидна причина защо не ставам беше, че съм момиче. Каква работа имам аз в милицията?! Там подхожда повече на някой от безскрупулните типове от оперативния отдел. Те са свикнали първо да млатят, а после да обясняват. А аз какво? Петдесет кила с мокри дрехи – кой ще се стресира от мен?
Втората причина беше, че не съм учила право (уча лингвистика, но това е друга тема) – какъв следовател ще ставам като не знам ни един закон както трябва? Да не говорим как мразя ченгетата. Със всичките им подкупни схемички и простотии. Пълна измет! Какво ли общо има делото на Светлината, че дори и делото на Мрака с тях? Различните имат свои закони и рядко имат нужда от помощта на хората.
Хесер и Завулон, по принцип, много рядко са на едно мнение по който и да е въпрос. Да не говорим, че още по-рядко се решават да ме ползват с една и съща цел. Особено след като категорично отказах да се занимавам с тях и старческите им интриги (и дори не ща да си спомням защо). Борбата между Светлината и Мрака и вечната борба за надмощие са за редовите Патрулни. Великите и Висшите отдавна са в примирие и предпочитат играта на нерви. Пак по принцип и двамата старци гледат да уважават желанията ми, но само по принцип. Който очевидно не важеше в тоя случай.
И така, за разлика от офиса на Нощния Патрул, че и този на Дневния, Пятницкото районно се оказа доста голямо и ясно обозначено, дори за някой толкова зле с ориентацията, колкото бях аз – няколко сгради свързани с вътрешен двор. Всичко това оградено от висока ограда и бодлива тел отгоре. И въоръжена до зъби охрана – може да не разбирам от оръжия, но мога да позная автомат като го видя. А тези момчета на входа бяха облечени така, все едно пазят склад с боеприпаси в Чечения, а не районно управление на милицията в центъра на руската столица. Абе, държава в държавата направо! На пропуска се зачудих защо, в името на Светлината и Мрака, началството реши да ме тикне точно тук.
