Once Brothers, Always Brothers (BG Fanfiction)

💣A Family is a Family💣

Хари
Шест месеца по-късно...

- Хари! Хари! – извика Дея и започна да ме бута от леглото, за да стана. Не, че изобщо постигаше нещо с това. Очевидно бях заспал след изтощителната сутрин, която имахме. – Ставай. Ще закъснеем. – проплака тя, а аз се обърнах към нея и хванах ръката ѝ. Едно дръпване и вече се беше озовала върху мен.
- За къде? Нали днес щяхме да се излежаваме? – попитах я и отворих едното си око, за да я погледна.
- Забравил си. Не е истина. – изправи се и седна до мен. Кръстоса ръце и ме погледна лошо. През ума ми минаха всички празници и по-важни събития, но просто не можех да се сетя за какво говори моята любима.
- Естествено, че не съм. – отвърнах и се изправих, облягайки се на таблата на леглото, все още мъчейки се да се сетя. – Днес е много специален ден. – казах и взех телефона в ръка. Включих го и погледнах датата. Дванадесети февруари. Пет и половина часът, следобед. Определено съм забравил нещо.
- Хари... – разочаровано ме погледна тя и въздъхна, нацупвайки устни. Дори не подозираше колко сладко изглеждаше така.
- Съжалявам, скъпа. – извиних се и я взех в прегръдките си. Обърнах лицето ѝ към моето и целунах устните ѝ. Веднъж, втори път, трети път. Докато не чух прекрасният смях, който притежаваше Дея.
- Добре, стига толкова. – избута ме и се изправи. Този път усмивката не слизаше от лицето ѝ. – Днес щяхме да ходим на гости при семейството ти. И в момента губим време. Хайде, трябва да се приготвяме. – продължи да настоява и започна отново да ме дърпа от леглото.

   През последните месеци Дея и семейството ми се бяха сближили доста. Всички се държаха с нея като с част от семейството. Дори и баща ми. Беше разбрал каква всъщност е приятелката ми. Мила, добра, грижовна. Нямаше нищо общо с това, за което той я мислеше. И веднъж, щом видя истината, никога повече не посмя да се държи грубо с нея. Не и след риска, които беше поела за семейство Стайлс. След онзи ужасен случай, когато почти щях да я загубя, аз не ѝ позволих да се отделя от мен. Никога нямаше да я изоставя.
   Мина известно време преди тя да се възстанови напълно. Време, в което аз бях зает да приготвям нашия нов дом. Едноетажна къща, с голям заден двор и гараж. Струваше доста, тъй като беше в един от добрите квартали на града, с възможно най-малък риск Дея да пострада и определено си заслужаваше. За нея бях готов на всичко. Тъй като знаех, че тя би предпочела сама да я обзаведе, на мен ми остана единствено да събера целия ни багаж и да го пренеса. В деня, когато я изписаха от болницата я заведох там. Щастието, което видях, изписано на лицето ѝ, щях да го помня дълго.
   Обиколихме всички магазини за мебели и обзавеждане, но най-накрая и двамата получихме уюта, за който бяхме мечтали. Да се събуждам всяка сутрин до нея беше истинско удоволствие.

- Хари... – погали ме. – Отново се унесе някъде. Моля те, ще закъснеем.
- Дея, няма да стане нищо, ако закъснеем. – казах и целунах ръката ѝ. – Не се притеснявай.
- Знам. Но предпочитам да сме на време. – усмихна ми се и също ме целуна.
- Имаме време, скъпа. Не се тревожи. – дръпнах я и поставих тялото ѝ в скута си. – Достатъчно време, за да си открадна още няколко целувки. – преобърнах я под себе си и се настаних между краката ѝ. Тя беше облечена само с моята тениска, а аз нямах нищо върху себе си освен едни боксерки. – Остани така. – казах и поставих двете ѝ ръце над главата. Бавно повдигнах края на тениската и я плъзнах нагоре по корема ѝ.
- Хари, ние... трябва да се приготвяме. – изрече задъхано, но знаех, че дори самата тя не искаше да спирам.

   И аз не го направих. Прекарахме още поне половин час в леглото, а после и в банята. Беше станало време да тръгваме. Сложих си една обикновена тениска, черни скъсани дънки, малко парфюм и бях готов. Дея, естествено, не беше толкова бърза. Отне ѝ много повече да се приготви, макар че нямаше нужда. Все пак щяхме да ходим единствено у дома на родителите ми. Не е нещо особено.

- Дея, скъпа. Мисля, че беше права. – извиках към спалнята, поглеждайки часовника си. – Ще закъснеем, ако не... – чух шума от обувките ѝ и повдигнах глава.

   Гледката ме остави без думи. Дори забравих какво щях да ѝ казвам. Истинска красавица. Червена рокля с дантела около гърдите и раменете, черни високи ботуши и червено червило. Изглеждаше просто ослепително. Не можех да откъсна очи от нея и колкото и да ми харесваше гледката, ако не се налагаше да тръгваме веднага, с удоволствие бих ѝ помогнал да свали тази рокля, за да остане единствено със секси ботушите върху себе си. А, след това да я изчукам точно там, където беше застанала. Жалко, че ще трябва да изчакам до довечера.

- Хари. Тръгваме, хайде. – хвана ме за ръка, а аз я дръпнах и я завъртях към себе си. Целунах устните ѝ, а ръцете ми обходиха задника ѝ.
- Красива си. Обичам те. – прошепнах и я прегърнах.
- И аз теб. Винаги. – целуна ме Дея и двамата тръгнахме към вратата.

   Вървях ръка за ръка с жената на живота ми. Единствената, която успя напълно да плени сърцето ми. Единствената, която успя да ми покаже любовта. Моето момиче. Тогава какво чаках? Беше време да продължим нататък. Щях да поставя пръстен на ръката ѝ и да ѝ дам фамилията си. Да я направя моя съпруга. Да започнем нашата нова история. Заедно. Защото любовта си струва, толкова, колкото и семейството.

Благодаря на всички, които следиха историята и останаха до края ѝ!❤