Предизвиквам те да

Ден четвърти

Мери's POV
31.08.2019
В момента съм в автобуса и пътувам към училището си. Тъй като в моето училище започваме занятията си на 1ви септември днес трябва да отида, за да си взема списъка с учебниците. Докато гледам през прозореца до мен бива оставена една бележка, която гласи:
"Провери си съобщенията в Месинджър."
Какво за Бога? За съжаление не успявам да видя кой оставя бележката, но се сещам само и единствено за Анонимния.

~~~
Анонимен: Добро утро, момичета...и Димитър.
Мери: Казвай направо какво искаш, не ми се занимава с теб сега.
Анонимен: Внимавай как ми говориш! Хубаво момиче като теб трябва да си мери приказките.
Валентина: Какво ще бъде днешното предизвикателство?
Виолета: И по важният въпрос е докога ще трае цялата тази игра?
Анонимен: Играта ще приключи, когато целта ми се изпълни, а каква е тя ще разберете накрая.
Мери: Мисля, че вече се досещам каква е целта ти.
Анонимен: Браво на теб, много си умна. Сега, Мери ето го и твоето предизвикателство. Щом влезеш в училището си отиди до своето шкафче, там ще имаш оставена една бележка с инструкции. Изпълни ги, ако не го направиш твоят любим Димитър ще пострада, както и ти.
Мери: Ясно... Ще изпълня предизвикателството.
Анонимен: Музика за ушите ми.
~~~

В този момент автобуса ми спира на моята спирка. Влизайки в училището  отивам до канцеларията където заместник директорката ми дава списъка с учебниците, които ще ми трябват през новата учебна година. След това отивам до шкафчето си и взимам бележката ми оставена от Анонимния. На бележката пише:
"За да изпълниш предизвикателството си, трябва утре да отидеш на пристанището в 22:00 часа. От там ще се качиш на лодката "Синята вълна" и ще отидеш на "Острова на русалките", а какво ще правиш след това ще разбереш там. Късмет!"

Прочитам бележката и по челото ми избива студена пот. Факта, че трябва да пътувам с лодка посред нощите ми бърка в здравето. Какво ще правя там? Да отида ли наистина? Толкова въпроси се въртят в главата ми. В този момент чувам познат глас зад гърба си:
-Хей Мери!
-Димитре, не трябва да си тук! Нали помниш предизвикателството си?
-Е, и? Нима наистина вярваш на Анонимния?
-Да разбира се, не знаем на какво е способен, днес даже ми беше оставил бележка в шкафчето.
-Я дай да я видя.
Димитър чете бележката и изражението на лицето му се променя. Той става замислен, даже леко притеснен.
-Не ходи там.
-Но той ме заплаши, че...
-Не ходи там, чуваш ли ме?
-Ами тогава какво ще правя?
-Ще отида вместо теб.
-Не, недей моля те.
-Не се тревожи, знам какво правя.
След това Димитър смачква бележката и си тръгва. Аз стоя в недоумление. Не знам какво се случва, но знам, че не бива да го оставя да отиде на острова сам.