Предизвиквам те да

Да или не

-Какво общо имаш ти ли? Искаш ли да ти кажа? Аз те харесвам, и то от отдавна! И не мога да повярвам, че ти си толкова близка с нещастник като Димитър!
-Но...
-Той не те заслужава, Мери!
След тези думи Георги се приближава до мен. Лицата ни са на няколко сантиметра разстояние едно от друго. Не знам какво се случва, аз съм напълно объркана. Поглеждам към Мен, но тя извръща главата си. Мислите се въртят в главата ми все по-бързо и по-бързо. Наистина ли Димитър е син на убиец? Наистина ли Георги е влюбен в мен? Защо най-добрата ми приятелка ме предаде точно когато имах най-много нужда от нея? Не знам, имам чувството, че вече нищо не знам.
-Погледни ме Мери.-казва Георги. Някога харесвала ли си ме като повече от приятел?
В този момент Димитър го хваща за врата с двете си ръце и го поваля на земята.
-Ах ти копеле! Не смей дори да я гледаш в очите!
-Казва човека чийто баща пролива кръвта на невинни хора.
-Лъжи!-изкрещява Димитър удряйки с юмрук лицето на Георги.
Ще си платиш за всичко, което ни причини!
Георги успява да се изправи и да изрита Димитър в корема.
-Не!-казвам аз тичайки към Димитър. Добре ли си?
Той се стоварва на земята крещейки от болка. Георги тръгва към него за да го атакува повторно, но Мен успява да го спре.
-Недей! Да го убиеш ли искаш?-пита Мен.
-Ще го накарам да съжалява, че се е родил!
-Не си струва! Остави го!
Сълзи започват да се стичат по лицето ми. Искам да се махна от тук незабавно. Искам да се прибера у дома и всичко да бъде по старо му, но не.
Георги успява да вдигне Димитър за яката на ризата му и му казва:
-Мислиш си, че постъпките ти ще останат безнаказани? Грешиш!
-Виждам, че ролята на садист ти харесва, Георги. Но този, който се смее последен се смее най-добре.
-Е, със сигурност знам, че последното нещо, което ще чуя от теб няма да е смях.-отговаря Георги, блъскайки Димитър от края на скалата.
-Неее!-изкрещявам аз тичайки към Георги.
Как можа? Ти го уби!
Мен идва при мен и ме прегръща силно. Поглеждам надолу и през сълзи виждам безжизненото тяло на Димитър да лежи на скалите.
Георги ме хваща за ръката и ми казва:
-Не съжалявай, той си го заслужаваше.
-Не е вярно! Ти нормален ли си?-отговарям аз дърпайки ръката си от неговата. Не ме доближавай! Ти си убиец!

В следващия момент чуваме сирени на полицейски коли и линейка.
-Най-накрая! Колко време им отне да дойдат?-казва Мен.
-Кога успя да я извикаш? Нали беше на моя страна? Изменница!
-Е, сега. Реших да играя ва банк, така или иначе нямам какво да губя.
Полицаите задържат Георги и го вкарват в патрулката.
-Ще дойдете ли с нас да дадете показания?-задава въпрос полицаят.
-Да.-отговарям аз.