Предизвиквам те да

Ден пети

01.09.2019
17:54
Днес е денят. Довечера трябва да отида на "Островът на русалките." Знам, че Димитър ми каза да не ходя, но аз нямам намерение да го послушам, все пак бележката беше написана за мен. В момента си приготвям раницата, с която ще отида там. Реших да си взема някои важни неща с мен, понеже не знам какво ме очаква и затова е по-добре да съм подготвена.

*3 часа по-късно*
Вече съм готова да тръгвам. Промъквам се тихо по коридора, за да не ме чуят родителите ми. За мой голям късмет те са усилили звука на телевизора почти до край и не чуват нищо. Най-сетне успявам да се измъкна от нас и тръгвам към спирката. Фактът, че навън няма жива душа ме кара да треперя. След известно време чакане на спирката хващам автобуса, който води към пристанището. Пристигайки там веднага забелязвам лодката "Синята вълна" и се отправям към нея. Опитвам се да я развържа, но възелът е много стегнат и ми отнема много време. С доста усилия накрая успявам да я отвържа. Качвам се в лодката и я включвам, но тя не пожелава да тръгне. "Хайде още проблеми понеже ми бяха малко." Може би няма гориво? Опитвам още няколко пъти и накрая успява да запали. Потеглям към "Островът на русалките."

За мое огромно съжаление времето бързо започва се разваля, изведнъж задухва много силен вятър и излизат големи вълни. Въпреки всичко аз продължавам да плавам към острова. Изведнъж лодката спира на няколко метра от острова. "Точно сега ли ще се развалиш?" Опитвам се да измисля начин как да се добера до сушата, започвам да ровя в раницата си за да видя дали имам нещо, което да ми помогне но уви. "Как така не се сетих да потърся гребла?"
Ще се наложи да плувам до острова. Без да се замислям повторно аз скачам във водата и започвам да плувам. Движа се трудно и тялото ми се сковава заради ниската температура на водата. Вълните стават все по-високи и по-високи. На моменти забравям да си поема въздух.

Най-накрая стигам до острова. Опитвам се да изцедя дрехите си и да си извадя телефона тъй като фенерчето му би ми било от полза. Изненадана съм, че телефонът ми изобщо работи след като е бил толкова време под вода. Пускайки си фенерчето забелязвам един познат силует в далечината.
-Мен? Какво правиш тук?