Предизвиквам те да

Ден шести

02.09.2019
00:36
Бавно се събуждам и се оглеждам наоколо. Осъзнавам, че съм в нечие превозно средство, но не знам накъде отивам. Раницата ми също я няма и не знам какво да правя.
-Виждам, че вече си се събудила?
-Димитре? Какво правиш тук?
-Нали ти казах да не идваш, и че аз ще отида на острова вместо теб. Защо не ме послуша?
-Все пак бележката беше написана за мен. Бях длъжна да дойда.
-Ей вие, на задната седалка по-тихо!
-Мен...

*Ретроспекция*
Мен's POV
-Мен? Какво правиш тук?
Тъй като аз съм тук под прикритие като човек на на Анонимния, не мога да се издам и за това трябва да се преструвам, че съм на негова страна, но
преди да кажа каквото и да било виждам как Анонимния поставя една кърпичка напоена с формалин върху лицето на Мери. Тя се съпротивлява на атаката му, но въпреки това бива приспана. Понеже съм "дясната му ръка" трябва да му помогна да я качим в пикапа където се намира и Димитър. Също приспан разбира се. Поради опасността те да избягат се налага да ги вържем за седалките, и то доста здраво.

Мери's POV
Продължаваме да караме в неизвестна за мен посока, а аз гледам през прозореца и си мисля. Мисля си защо Мен ме предаде. Защо Анонимния ни въвлече в цялата тази игра и защо съм толкова наивна, за да попадна в капана му.
Най-накрая стигаме нашата дестинация, която е "Скалата на свободата." Анонимния излиза от пикапа и тръгва към нас. Той ни развързва и ни изкарва отвън.
-Еее, най-накрая се случва!
Моят план е в действие! Откога чакам този момент.
-За пореден път ще те попитам, кой си ти?-казва Димитър.
-Добре де, ще ви кажа, или по-точно покажа.-отговаря Анонимния докато си сваля маската.
-Георги?! Какво по дяволите?
-Учуден съм как не се сетихте по-рано, че съм аз.
-Мен! Ти знаеше ли, че е той?
-Ъм, да.-казва тихо тя.
-Достатъчно! Не сме се събрали тук, за да си говорим сладки приказки.
-Тогава кажи най-накрая! За какво сме се събрали?-питам аз.
-Тук сте благодарение на вашата любима приятелка Мен. Тя ми каза, че планът ми с предизвикателствата не е достатъчно ефективен затова реших, че е по-добре да спра да овъртам и да ви кажа истината такава каквато е.
Отначало идеята ми беше да говоря на саме с Мери, но всъщност се радвам, че Димитър ни удостои с присъствието си, така или иначе ще говорим за него.
-За мен ли? Какво толкова ще казваш за мен?
-О, ще разбереш! Повярвай ми искам всички да научат за твоята тайна!
-Тайна? Каква тайна?-питам аз поглеждайки към Димитър?
-Чудили ли сте се, защо семейството на Димитър е толкова богато? Как са му стигнали парите да наеме цял етаж от най-популярният клуб в града? Ето ви отговорът. Бащата на Димитър е собственик на агенция за заеми.
-Не разбирам какво се опитваш да ни кажеш.-прекъсвам го аз.
-Нека ви обясня. Бащата на Димитър е мошеник. На пръв поглед не прави нищо нередно дава кредити на хората в нужда, но после ги завлича в тонове дългове. Както завлече и баща ми, а след това го и уби!
-Това не е вярно! Баща ми не е убиец, освен това аз и Мери нямаме нищо общо с това, че баща ти не знае как да управлява собствените си пари!-отговаря Димитър.
-Напротив, ти си един от главните герои в тази история, затова смятам да съсипя живота на цялото ти семейство и първо ще започна от теб.
-Съвсем се обърках. Какво общо имам аз?