Предизвиквам те да

Финал

03.09.2019
11:53
В момента лежа на леглото си и чувам, че се позвънява на вратата ми.
Отваряйки я виждам Мен. Изглежда разстроена.
-Може ли да вляза?
-Да, заповядай.

Тя ми разказва как се е свързала с Анонимния. Разказва ми за намеренията му и как са се срещнали за първи път.
-Повярвай ми, не исках да стане така. Реших, че ако той ми има доверие ще го накарам да ви остави намира. Направих го, за да ви помогна.
-Разбирам те. Няма смисъл да съжаляваш, Димитър вече го няма и никога няма да се върне.
Започвам да плача неусетно. Спомените ми с него се връщат в ума ми един по един. Той беше най-добрият ми приятел, може би дори и повече.
-Недей да плачеш Мери. Трябва да сме силни, сигурна съм, че той не би искал да плачем за него.

~~~
The black sheep
Виолета: От колко часа беше погребението?
Валентина: От 12:00 часа, не мога да повярвам, че забрави. Попринцип на мен се случва.
Виолета: Добре, хубаво.
~~~

-Мен, по-добре да тръгваме. Иначе ще закъснеем за погребението.
-Добре, хайде.
Церемонията не беше много дълга, но на мен ми се стори като цяла вечност.
Всички оставихме по нещо от нас на гроба му и се помолихме за светла му памет. Нищо вече няма да бъде същото. Димитър го няма. Георги е в детска педагогическа стая и дано изгние там. Ще се опитам да се съвзема от това, което ми се случи през последните няколко дни, но не знам дали ще успея.
-Хайде да си ходим.-казва Виолета.
Би било чудесно, искам да се махна от тук колкото се може по-скоро.
Отиваме аз, Валентина, Виолета и Мен към спирката. Рейса ни трябва да дойде след около 10 минути, ще се наложи да чакаме. Докато седя на спирката имам едно много странно усещане, сякаш някой ме наблюдава. Започвам да се чувствам неудобно и решавам да се огледам наоколо. Обръщайки се назад виждам...Георги.