𝐗𝐈

212 25 2
                                        

НЕКА ДА ГОВОРИМ ЗА ЛЮБОВ

НЕКА ДА ГОВОРИМ ЗА ЛЮБОВ

Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.


° ° °

"значи, какъв е напредъкът по случая 'нана'?" попита небрежно джемин, лежейки отново на дивана на джено.

"стигнахме до някъде, като как да разберем, че е на нашата възраст и че живее в сеул. това е почти всичко, но е доста потискащо, ако питаш мен. не знам как този човек е толкова дискретен, до такава степен, че дори не можем да дешифрираме какъв пол са. като за начало името 'нана' изглежда по-скоро като женско име, но в същото време може да е и мъжко име! и не само това, имаме двама заподозрени, но всъщност не мисля, че те са 'нана', така че тейонг просто каза да прегледам десничарите и---ъгх, този случай просто ми докарва главоболие. " джено изпъшка тихо, докато се облегна на дивана.

"нещо против, ако ти помогна с това главоболие?" джемин вдигна указващо вежди и съзнанието на джено просто трябваше да влезе в най-грешните сценарии на света.

а той мислеше, че е преминал фазата на хормоналния тийнейджър. 

"какво имаш предвид?" попита джено, имитирайки изражението на другия, но по-преувеличено. 

това накара джемин да се развихри в мелодичен смях, присвити очи и всичко, което джено обожаваше.

"мислех да научим танц. не знам дали танцуваш или не, но аз танцувах, когато бях в средното училище и гимназията---"

"танцувал си?!" отсече по-големия, вълнението замествайки умореното му настроение. 

"по тона на това, ще предположа, че и ти си го направил?" 

"правил ли съм го!? разбира се, че го правех всеки ден след училище. дори танцувах в града, преди да се установя, за да знаеш, уча криминално право." колкото повече джено говореше, толкова по-надолу звучеше в края на малкия си изблик на вълнение.

NANA !Where stories live. Discover now