нана е известен сериен убиец в сеул, корея. никой не го е хванал, те дори не знаят кой би могъл да бъде. това беше до момента, в който детективът в обучение и джено опитва да реши случая.
- BG TRANSLATION -
автор на историята: @-flowersofepiphany
Oops! This image does not follow our content guidelines. To continue publishing, please remove it or upload a different image.
° ° °
джемин смяташе за странно, че напоследък не е имал никакви подтици. минаха месеци и той се изненада, че не иска да пререже нечие гърло и колкото и страшно да звучи, това просто беше неговата реалност.
дали почивката му бе причинена от джено?
за да бъде напълно честен, дори той не бе сигурен. но едно нещо, в което беше сигурен, бе, че това, което джено и той имаха сега, няма да издържи. дори ако полицията заключи, когото смятаха за 'нана', джемин знаеше, че хубавите неща никога не продължават, докато нещо лошо не се разбие като булдозер. и колкото и да мразеше да го признае, времето с джено беше приятно в по-голямата си част.
джемин беше наясно с факта, че след инцидентите с чичо му, той вече не можеше да разчита емоционални сигнали. да добави, бил е с маска толкова дълго, колкото можеше да си спомни. така че джено да се отнася така хуманно към него...треска от истината надничаше несъзнателно през джемин. понякога, дори започваше да се държи като истинското си аз пред младия детектив, без да го осъзнава. и това доведе до несигурността му да разбере, че в крайна сметка не може да го остави, ще бъде болезнено и за двете страни.
колкото повече опознаваше джено, толкова по-меко петно израстваше за него. и по дяволите, това го уплаши.
наскоро обаче джемин смяташе, че е полудял, когато нямаше призиви за убийство. не само това, но колкото повече време прекарваше с джено, толкова по-малко празнота чувстваше? веднъж в живота си, след като чичо му умря, се чувстваше...нормално?
всичко го объркваше, когато стигнеше до това, което бяха с джено, но всичко, което знаеше е, че му се струва странно и той не е за това.
