𝐗𝐗𝐗

141 21 0
                                    

НЕ СЛУШАЙ СЪРЦЕТО СИ

НЕ СЛУШАЙ СЪРЦЕТО СИ

¡Ay! Esta imagen no sigue nuestras pautas de contenido. Para continuar la publicación, intente quitarla o subir otra.


° ° °

след като джено чу за изслушването на присъдата на джемин, той разбра, че иска поне да го чуе. и може би можеше да получи новини от донгхюк и другите, тъй като през последните няколко дни той отказваше да говори неща, свързани с процеса.

днес, той се чувстваше малко по-добре. баща му дори направи любимото му за закуска, което бе цялостно повишаване на настроението, можеше да добави. мъжът винаги знаеше какво да направи, за да развесели джено, когато бе тъжен, и той не можеше да бъде по-благодарен.

вървейки към съдебната палата, той не очакваше толкова много хора, колкото имаше. беше безумно колко много излъчващи екипи видя,  заедно с репортери и всякакви редовни цивилни.

за негово съжаление, той се заби в цялата каша и едва успя да намери изход. навсякъде, където се обърнеше, трябваше да изрива низ от извинения поради факта, че се блъскаше във всички и всички се блъскаха в него.

джено наистина мислеше, че ще се тъпче и промъква като буболечка, ако не беше някой, който да го извади от масата хора.

"джено! жив си! знаеш ли колко се притесних?! кУЧКО, ИЗПЛАШИ МЕ ДО СМЪРТ. ЕЛА ТУК, ПЛЪХ ТАКЪВ." донгхюк изглеждаше толкова зле, колкото джено, но мъжът все пак успя да извади дързостта си без никакъв проблем.

той бе придърпан в здрава прегръдка, която почти изби целия въздух от дробовете му.

"х-хюк...не мога да...дишам---" джено пое най-голямото вдишване, след като донгхюк го пусна.

"това получаваш за дето стресираш кралицата." отвърна по-младият, кръстосвайки ръце пред гърдите си.

NANA !Donde viven las historias. Descúbrelo ahora