𝐗𝐗𝐕𝐈

134 22 2
                                    

ХВАНАТ

° ° °

К сожалению, это изображение не соответствует нашим правилам. Чтобы продолжить публикацию, пожалуйста, удалите изображение или загрузите другое.


° ° °

донгхюк дотича веднага, след като тейонг го информира за джемин. той на практика спринтира чак до управлението в студения дъжд, само по тениска, потта му и джапанки. единственото, което знаеше в момента, е, че джемин бе нана и че трябваше да бъде там за джено.

"о, джено, ако само бях видял това да идва...", промърмори той загрижено, намирайки пътя си към стаята за разпити. джони и тейонг в момента бяха в стаята с джемин, докато джено стоеше отвън с чисти и сухи дрехи. беше странно да вижда джено просто да стои безмълвно с отворените високоговорители и да се взира толкова внимателно в джемин; сякаш момчето все още се опитваше да потърси останалото добро в любимия си.

донгхюк се втурна към страната на джено и даде на мъжа най-голямата прегръдка, която можеше да събере, "добре ли си---е, разбира се, че не си. съжалявам, джено."

джено се обърна към най-добрия си приятел и извади най-добрата успокояваща усмивка, която можеше, "всичко е наред, хюк. ти не си направил нищо лошо." 

"но все пак..." застъпи се загрижено донгхюк. "какво се случи все пак?"

по-младият от двамата погледна към стаята и видя джони да крещи на джемин, който все още беше в собствените си, напоени с кръв дрехи от по-рано. изглеждаше така, сякаш се готвеше да пребие джемин до припадък тук и сега, докато розовокосият мъж хвърляше на другия подигравателен поглед, без да си прави труда да прекъсва очния контакт, който имаха. 

"просто. бях свидетел на това как той уби на някого", отговори безжизнено джено. "тогава всичко друго щракна." 

и сърцето ми се разби.

миг мълчание премина между двамата детективи и те се загледаха в стаята за разпити. 

NANA !Место, где живут истории. Откройте их для себя