нана е известен сериен убиец в сеул, корея. никой не го е хванал, те дори не знаят кой би могъл да бъде. това беше до момента, в който детективът в обучение и джено опитва да реши случая.
- BG TRANSLATION -
автор на историята: @-flowersofepiphany
Oops! Ang larawang ito ay hindi sumusunod sa aming mga alituntunin sa nilalaman. Upang magpatuloy sa pag-publish, subukan itong alisin o mag-upload ng bago.
° ° °
джемин трябваше да убие някого.
трябваше да види как кръвта изтича от врата на някого. трябваше да види живота на някого да се изплъзва от него.
след като думите се обработоха в главата на джемин, и мислите му се настаниха в маса от чист хаос, той веднага напусна топлото докосване на джено и се зае да бяга колкото може по-бързо. джено стана почти веднага и бягаше след мъжа, объркване и притеснение замъгляваше ума му.
беше твърде ли рано? не беше ли готов? разумът на джено се ноктира по някаква причина защо джемин би реагирал по този начин към тези три думи. ако нещо друго, той смяташе, че моментът беше перфектен, предполагам не.
дъждът затрудняваше нещата и за двамата, но джемин го използва в своя полза, за да се отклони максимално далеч от джено. собственото му тяло вече беше напоено, дрехите тежаха върху него, но той нямаше намерение да спира.
пръскането на локви зад него само го подтикваше да се движи по-бързо, да мисли по-бързо.
почти всички вече си бяха пробили път в безопасността на домовете си, приютявайки се от бушуващата навън буря. всеки дом или магазин, през който той минаваше, това беше просто друг човек, който не знаеше за събитието, което ще се състои само след няколко мига.
гоненето на джемин се оказа трудна задача за джено. дори и през цялото обучение, което е правил, бягайки през пелинговия дъжд, общо взето, изтощи мъжа. но, джено нямаше намерение да се откаже сега. той нямаше да позволи на джемин да се нарани.
джено продължаваше да се опитва да се съсредоточи върху гъстата розова коса пред себе си, но все едно всеки път, когато той мигаше, ставаше все по-далеч. в този момент цялото му тяло бягаше от чист адреналин и паника. очите му отчаяно стреляха навсякъде, само за да намерят дъждовните капки, замъгляващи погледа му.
