MovE oN 💕book 1💕

Part 2

    Може би забравих да спомена много неща, но в бъдеще ще се реванширам с детайлите. Нека започнем с мен и се представя, само като за начало. Казвам се Електра и да, баща ми обожава гръдска литература и Дженифър Гарнър. Аз съм втора линия мажоретка, което значи най-доброто. В дясно от центъра и никога най-високо в пирамидата. Догодина вероятно ще стана капитан, ако сегашната успее да завърши. Винаги съм била добра ученичка, но не от онези снобки. Не излизам с капитана по футбол, които е дамгосан от Камерън. Тези двете винаги са ходили ръка за ръка, нали. Да танцуваш за гаджето си е най-големия стимул за нашата лидерка.

   Аз излизах с момче от малкия новинарски клуб. По-детайлно, водещия на сутришната програма на училището. Неговия глас четеше речите на директора и кратките съобщения. Той ни посрещаше всяка сутрин преди първия час. И наистина Ребъл имаше много приятен глан в добавка към лицето. Не беше висок колкото Джейк, но много по-умен от онзи футболист. Ума може да е в пъти по-сексапилен от пресата и трицепса. Поне за мен.

   Имах две близки приятелки и няколко добри познати. Перфектния баланс, за една нормална, разумна госпожица. И след това сбито бляскаво обобщение се чудя какво още се оплаквам. Имам толкова много, а съм се вгледала в единственото липсващо. Или може би не ми беше нужно всичко онова, ако имах правото си на избор. Не! Не мога да си представя живот без родителите и приятелите си. Храната на мама и шегите на татко. Палавите забележки на Джеси и сърказма на Рита. Смеховете на Ребъл и момчетата. Дори дразнителя Камерън и постоянните й коментари. Имах толкова много, но исках само още едно нещо. Последното и никога повече нямаше да моля. Исках глас в избора за моето бъдеще.

- Хей, Ел, идваш ли?- чу се леко сърдит глас откъм вратата.- Мисля, че отдавна трябваше да си помръднала това дупе!

- Ако го беше казал Шон, щеше да е сексуален тормоз!- подсмихна се и Рита, стояща до нея.

- Значи е хубаво, че не съм Шон, нали!- засия Джеси.

- Опитвам се да преодолея първата си четворка,- изсумтях ставайки,- Съпричастност, хора. Малко солидарност поне.

- Ще предам на Ребъл.- смигна ми Джеси, докато ме избутваше напред.

   Тя беше като излязла от сериал за секс в Ня Йорк. Събираше в себе си характерите на половината от главните героини. Червенокоса и с крака, които сякаш я изнудваха да носи само къси поли. Езика й потракваше повече от опашката на гърмяща змия. И разбира се, беше много по-отровен. До нас вървеше биполярната Рита. Саркастична, намусена и мъжкарана по подразбиране. Но ако имаше тонус, беше най-забавната и по-мръсна от останалите в куп. И за мен остана само романтичната и резервирана в бандата. Ако искаме да сме епизод от "Секса и града", разбира се. Преди няколко години можеше и да вляза успешно в ролята, но тези момичета ме разваляха.

- Още не мога да повярвам, че излизаш с него.-започна да се подсмихна Рита.

- Нищо му няма на момчето. Осем от десет е.- веднага се включи втория дявол.

- Само осем?- изсумтях аз неудобрително.

- Е, няма плочки и косата му е малко...- започна с физиономийте червенокоска.

- Косата му е добре.- саркастично продължи Рита.- Височината му обаче е друг въпрос.

- Затова и двете сте без гаджета.- подсмихнах се аз широко.- Много сте придирчиви.

   Най-после се присъединихме към една от по-шумните групи момчета навън. Четири момчета, създаващи шум като за двадесет. Шон, Бен и Алан, а до тях беше и Ребъл. Три толкова стандартни имена и после...Ребъл. Кой кръщава момчето си Ребъл...дори не знаех, че е възможно.

- Коя падна в тоалетната?- провикна се силно Алан.

- Задник!- изсумтя Бен, докато Шон го риташе.

- Госпожицата се депресираше..- изсумтя ми Рита, сочейки ме с пръст.

- Ка-какво е станало!?- веднага скочи Ребъл.

- Четворка.- драматично съобщи Джес, въртейки очи.

- Сефте ми е.- изсумтях силно.

- Това май моя човек вече го е чувал на тъмно...- запревива се отново Алан.

- Аз ще те ритна този път!- леко сериозно го изгледа Ребъл.

- И да я оставим да се садне ли?- смръщи се Бен.- Аз не получавам такова отношение.

- Ти си свикнал с четворките!- изви глава Джеси, чупейки му заканително врат.

   И обяда се изниза и аз отново бях останала сама с мислите си. Когато всички те вдигаха шум около мен, аз не мислех. Нито за празния си ход, нито за безкрайния си пирует. Но когато ги нямаше, тишината поглъщаше усмивката ми. Обземаше всичко позитивно и ме изтласкваше обратно в мрака на решението. Онова, което отчаяно не исках да взема.