MovE oN 💕book 1💕

Part 11

   Бяхме тренирали и повтаряли всяко движение толкова много, че никой не очакваше грешки. И такива нямаше, докато не видях момче на стълбите в ляво.Черно кожено яке, тъмна коса, изтъркани дънки. Какво правеше той там, по дяволите?! Спрях на мястото си, забравила за миг къде съм. И това доведе до мъничък хаос. Ана се блъсна в мен, защото бях там, където не трябваше. Двете паднахме и всички останали спряха. Докато вдигна очи, Алфа вече напускаше помещението.

- Това да не е бившия ти, изглеждаш все едно си видяла призрак.- засмя се Ана и ме подкани да стана.

- Радвам се, че не го видях само аз. Иначе наистина ще го обявя за такъв.- подсмихнах се в отговор.

- Електра, какво стана? Справяше се блестящо?- най-после стигна до нас Иванков.

- Съжалявам. видях призрак от един умрял живот.- простенах аз.

- Добре ли си, Анастасия?- попита госпожицата, игнорирайки коментара ми.

- Да.

- Ще започнем отначало този модул. По местата!

- Много секси призрак, който те наблюдава доста дълго.- подшушна Ана, докато се връщахме по местата си.

- Ще падна отгоре ти!- даканително й се подсмихнах аз.

Нямаше повече гафове, но и аз не можех да спра да мисля. Какво прави той тук? Защо ме преследва? Какво иска от мен? Заради неговата поява получих похвала. Госпожицата каза, че съм била в пъти по-изразителна. Тя винаги ми се караше, че лицето ми не изглежда достатъчно истинско. Е, благодарение на гадния призрак, бях разбрала как става.

- Ана,- хванах ръката й, преди да слезе от сцената.- В Сряда ти стискам палци, дай най-доброто от себе си. Това може да е твоя шанс, за да си следващата Прима.

- какви ги говориш?- отвърна ми тя в шепот.

- Това май ще е последния ни танц заедно.- усмихнах се аз едва.

- Как така? Защо? Какво се е случило, Ел?- очите й се бяха разширили толкова много.

- Мисля, че най-после ме принудиха да се откажа.-свих рамене безпомощно.- Не, Ани, не плачи.. ще ревна и аз.

Но вече беше късно, защото тя беше започнала. Хвана ме и силно започна да ме стиска в прегръдка. И разбира се, аз също заплаках. Бяхме останали само двете на ръба на сцената и това беше хубаво. Никой не обичаше да го виждат слаб. Другите вече се преобличаха и може би дори не усещаха липсата ни. И все пак исках да се сбогувам поне с нея. Не зная, дали бяхме приятелки всъщност, но бяхме поне малко близки. Щом новината ми я беше разплакала, тя също ме чувстваше такава. Двете седнахме на края на сцената и прекарахме малко време насаме.

- Двете с теб бяхме чуждите в тази трупа. Сега оставам аз.- тихо заговори тя.

- Госпожицата винаги ще е насреща, ако се наложи.- поклатих глава аз.

- Аз не съм талантлива като теб. При мен се получава с ежедневни повторения до отказ. Майка ми не ми позволява да допусна слабост.

- Моята ме нарече Примат.- изтърсих аз тихо, свеждайки очи надолу.- Примат вместо Прима и доре си няма идея, какво значи това тук.

- Стига, караш ме да оценявам майка си.- засмя се най-после Ана.

- Нарича го чекнене... въргаляне по земята. Не можело да се сравнява с олимпиада по математика...

- Да.- вече чисто се смееше тя.- как ще сравняваме подобно нещо, когато не можем да предложим толкова бърз сън.

- Нали!- засмях се аз също.

- А баща ти?- малко по-ведро продължи Ана.

- Пита ме, дали очаквам като дойде и всичко да завърши като в Степ ъп 1. Сълзи и прегръдки.- поклатих глава отново.

- Ауч! Значи надеждата ми вече е счупена. Дори и да му се прииска, няма да го направи.

- Да. НЕ само аз съм се сетила за това. И да сме честни, не го очаквам от тях. Това не е филм все пак.

- Как да не е!- изправи се тя рязко.- Това е блогбъстър и ти си главната роля.

- Блогбъстър?!- засмях се аз гръмко.

- Да.- закима Анастасия сигурна.- "Живота на Електра" драма, комедия, романтика.- тя ме погледна мило.- Всеки живее филма на живот аси, той режисира, той подбира актьорите.

- И понякога продуцентите го стискат и редактират, нали.- също се загледах в нея аз.

- Много често.