MovE oN 💕book 1💕

Part 15

   Разполагах с няколко часа между обяда с татко и излизането си. Баща ми дори за секунда не спомена разговора. Мисля, че дори умишлено говореше твърде много. За да не мога аз да го вмъкна в темата. Разказа ми за новия си случай с такива детайли, все едно щях да представям аз защитата. Татко беше специалист в тежки престъпления. Случай, в които обвинения може да лежи до живот. Сега ми говореше за младеж, обвинен в отвличане и убийство. Дори не зная, защо изслушах пълното му алиби. След това говори за почивката на чичо Оуен. не спря да говори, докато не му отбелязах, че забравя за се храни.

Аз му разказах за есето, което бях написала, за срещата на Ребъл. говорехме нещата, които щяха да са най-безопасни в момента. Все пак мама беше смелата, която заговаря първа по трудните въпроси. Ние бяхме двамата миротворци, пристъпващи винаги много предпазливо.

Беше ми станало навик да затварям очи, докато отварях вратата на стаята си. Уж това беше моята територия, моята крепост. А изведнъж това място изглеждаше чуждо. Очаквах всеки момент посещение, което нямаше да го бъде. Снощи ми беше пожелал успех, а това ясно сочеше останалото. И най-стресиращо беше желанието ми да го видя. Не бях ли достатъчно объркана и сега. Не ми ли стигаше всичко останало, което се случваше в живота ми. Или можех да съм дори по-аучна.

Докато си взема душ, ума ми реши да поеме по нова посока. "Какъв беше той за мен". Знаех си, че нещо не беше наред, нищо не беше. Побърквах се очевидно. Той не беше приятел, не ми беше дори малко близък. И все пак Пи беше загнездил въпроса си добре в главата ми. Орест или Пилад, нали това каза. Брат или нещо повече от това. Дали го правеше умишлено, даваше ми сигнали под масата. Никога не заявява нещо директно, не ми казва нищо всъщност. И аз му се връзвах винаги. Като пълна глупачка.

И отново стоя на парапета почивайки си след тренировката. Пия си шейка и гледам надолу. Толкова очевидно го чаках да се появи. Както предния път, дори и да нямахме уговорка. Дори и да бях повече от сигурна, че няма да се появи. И защо го чаках?

За да чуя поредната кофа лъжи и полуистини, още една порция недомлъвки. Да не би да съм мазохистка всъщност? Не съм мислела, че ще ми харесва да се държат студено с мен. И всъщност наистина не ми харесваше. Нито подмятанията, нито отказите му ми харесваха. но той харесваше ли ми е въпроса. Опасявах се, че отговора беше да. По-лесно бих го нарекла Пилад. Дори не можех да си го представя като приятел или брат. Значи това ме оставяше с единствения възможен вариант. Нещо в главата ми се беше объркало.