Облегната на масата и с лице към неговото. Повдигнах леко брадичка, без да изпълня заръката му. А той не беше помръднал изобщо. Двете му ръце, дълбоко потънали в джобовете. Исках да видя, дали в момента са свити в юмруци. Имах подобно усещане, но нямаше да кривна. когато се наместих, дистанцията се беше намалила с милиметри. Не ми се струваше, че главата му е обърната твърде много към мен. Дори едното му рамо вероятно не докосваше облегалката. А мига продължаваше наистина толкова дълго. Но мълчанието не ми доставяше удоволствие.
- Готов ли си вече да ми отговориш?- леко показах езика си аз стиснат между зъбите ми.
- Какъв е въпроса?
- Какво е по-различното в мен?- тихо попитах аз.
Наблюдавах го толкова дълго, че сякаш очите ми се бяха вцепенили. Видях колко дълбоко си пое дъх, устните му се стиснаха една в друга. Повдигнах леко вежди и продължих да изчаквам. Дори не знам защо очния контакт му влияеше така. Искам да знам. Искам да започне да отговаря на въпросите ми.
- Много добре знаеш, кое е различно, Електра.- най-после проговори той, някак овладяно.- Тази вечер си сложила по-различна гама от цветове.
- Не отговори на въпроса, слладкодумнико,- поклатих глава и извих цялото си тяло към него.
- Ако ти отговоря на въпроса, ще ме пуснеш ли?- бавно произнесе той и също леко помръдна.
- Но аз дори не съм те докосвала.- невинно се свих аз.
- Знаеш какво имам в предвид, Ел.- леко наклони глава той предизвикателно.
- Ще го обмисля, ако отговора ми допадне.- широко се усмихнах аз.
- Имаш по-зряло излъчване.- въздъхна той и се предаде.- Не изглеждаш толкова невинна.
- Само това?- на свои ред наклоних глава, взирайки се дори по-очевидно в него.
- Не е честно да ме заключваш два дни подред.
- Не е вярно.- поклатих глава аз.- Нищо не правя.
- Снощи ме държа много по-дълго, отколкото трябваше на терасата си. Тази вечер правиш същото.
- Значи ако прекъсна погледа си тръгваш?- присвих леко очи.
- Трябва.- кимна ми бавно.
- Не си помагаш, Пи. Този път ме мотивира наистина.
- Няма да отклониш очи, нали?- приведе се той едва.
YOU ARE READING
MovE oN 💕book 1💕
Teen Fiction* - Казвала ли си някога през живота си истината?- чух глас, който ме накара да скоча.* Въпрос, който всеки от нас трябва да си зададе. Пътуване, което всички правим. Път и посока, кой решава нашите съдби. Как ще постъпи Електра, когато вече трябва...
