MovE oN 💕book 1💕

Part 10

   Дали заради думите на госпожицата или присъствието им аз имах сценична треска. Не беше първи път в тази роля. Залата беше позната, всичко беше същото. Защо тогава този път бях толкова изнервена? Имах нуждата да се упражнявам повече, исках още и още. Така ли се чувстват другите, когато знаят, че родителите им ще са там? Имах нужда да им покажа най-доброто, да съм невероятна. И да покажа на себе си. Да докажа на Електра, че заслужава да бъде Примата.

Около осем, вече нямах сила дори да си направя нещо за ядене. Бях направила всичко по два пъти, а солото си три. Колкото и лесно да изглеждаше за другите, за танцьора не беше така. Не можех да си давам почивки, така и не се бях научила да го правя. Спирах едва след като вече не можех да дишам. Майната му, това беше за последно, все пак.

Не, нямаше да си позволя да се депресирам сега. Беше твърде лесно, твърде очаквано от всички. Не исках да се случва, не сега, не още. не и докато не съм направила всичко по силите си. Трябваше да мисля в цветовете на волята и ината. Чисто лилаво и може би краско синьо.. и малко червен хъс, разбира се. Можех да се справя и щях да го направя.

В девет вече бях на компютъра си и се опитвах да си почина. Това значеше, че мога да отделя време за домашните си и все пак да ги напиша. Напълно бях забравила, че имаме доклад по литература. Можех да си избера тема и герой, в чиято роля да вляза. Как би се развил героя, ако беше на ваше място. Можех да пиша за абсолютно всеки и аз вече дори измислих темата си. това можеше да е идеалния повод да проуча името си.

Никога няма да призная, че взех идеята от гадняр с кожено яке. Никога никои нямаше да разбере, че в момента черпя воля напук на него. Исках да си глътне мнението за мен и да го сдъвче. Нека в неговата уста има горчилка и гнилоч. Ако не пожелае да го изяде, мога да му предложа втори, малко по-циничен вариант.

Само да бях предположила, че началното ми проучване щеше да се проточи толкова много. Дори не подозирах, че има опции извън Илиада. И то, че по-главните ми варианти включват напълно непознато произведение. Родителския юнит се беше прибрал, а аз все още не бях вдигала глава от монитора. Добре поне, че сюжетните линии не се различаваха много. И все пак беше някак си странно да чета за нея. Отмъстила на майка си, покварила брат си и все пак не беше лошата в това.. произведение. Беше някак си различно и странно. Никога не бих го приела като подбуждащ идеи материал. И все пак беше интересен сюжета. Сега можех да развихря въображението си и да я изпратя в моето легло, в моето тяло. ПОне нямаше да се затрудни с приобщаването, името й беше и мое.